"Властта подготви закон за разправа с бизнеса", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
По принцип е вярно, че пазарната икономика в цивилизована Европа не трябва да е равнозначна на див, див капитализъм. И по принцип е вярно, че условията на търговските вериги в България към доставчиците им (търговци и производители) понякога спадат към второто понятие. Но желанието на държавата да регулира тези отношения, поне досега, избива в опити, еднакво смехотворни, неефективни и вандалски. Такъв се оказа и поредният - Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията - творение, което може и да е замислено с добро, но не му личи. Поне ако се съди по готовите текстове, с които "Капитал" разполага, измененията са по-скоро лост за намеса на държавата в бизнеса на избрани от нея фирми без точни правила, но пък по списък.

Накратко новите постановки в ЗЗК увеличават значително правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и въвеждат доста широкото понятие "значителна пазарна сила", в което могат да попаднат неограничен брой компании от всякакви области на икономиката.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Икономиката включва на втора скорост" е заглавиe от в. "Труд"
Възможно ли е българската икономика да върви напред, въпреки несекващите протести и политическия тюрлюгювеч в парламента? Първосигналният отговор е "не, няма как да стане".
Колкото и нелогично да изглежда обаче, въпреки всички проблеми на вътрешнополитическата плоскост, икономиката дава плахи, но в същото време разнопосочни сигнали, че по-скоро най-лошото е останало в миналото.
Всъщност това не е някаква уникална и типично българска странност.
Просто първите сигнали за възстановяване в западноевропейските икономики вече имат двегодишна давност, а България остана някак встрани. След началото на кризата запазихме фискална дисциплина, но загубихме потока чужди инвестиции, който дърпаше икономиката напред. Свитото потребление, проблемите в промишлеността, услугите и увеличаващата се безработица естествено занулиха растежа на Брутния вътрешен продукт.
Прочети още от в. "Труд"

"Охранител е най-желаната професия в България" е водещo заглавиe на в. "Сега"
В държавата, заемаща осма позиция в света по брой полицаи на глава от населението, охранител е най-предпочитаната професия за преквалификация. Броят на избралите да се обучават на нея през последните 2 години расте стремително, показват данни на Националната агенция за професионално образование и обучение. Тази агенция лицензира всички центрове за професионално обучение у нас.

През 2012 г. за охранители са обучени 11 475 души. Година по-рано курсистите са били 8620. Обяснението е, че в охранителните фирми се предлагат работни места и не се изисква специално образование. По различни оценки в България има между 130 000 и 170 000 охранители. Според статистиката на НОИ в лицензираните охранителни фирми са заети само 77 611 души, но обяснението е, че още толкова работят в сивия сектор. А според класация на агенция "Блумбърг" от септември на 100 хил. души у нас се падат 398 полицаи.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Университетите си отварят лицеи" четем на първа страница във в. "Монитор"
Университетите да имат свои лицеи в средното образование и така професорите да преподават в гимназиите, които са под шапката на техните вузове. Такава идея е залегнала в проекта на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020", която беше представена вчера от зам.-министъра на образованието Иван Кръстев. Идеята е така да се скъси дистанцията между средното и висшето образование и да се възродят професионалните гимназии, към които учениците нямат голям интерес. През последните години броят на техникумите у нас се е намалил с 60%, отчете Иван Кръстев. Той добави, че ще бъдат инвестирани средства и за въвеждане на дуалната система в професионалните гимназии, според която учениците не само ще учат теория, но и ще работят.
508 млн. лв. са предвидени за европрограмата„Образование и наука". Основните мерки в проекта са насочени към намаляване броя на отпадащите ученици, привличане на млади учители, увеличаване на студентите в приоритетните за страната ни специалности и др.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Руснаци искат ЦУМ за музей", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Руснаци хвърлиха око на ЦУМ. Тайнствени братушки искат да го превърнат в Музей на православието. Те пратили офертата си до собственика му Георги Гергов. "Не продавам ЦУМ, нито го заменям за акции. Готов съм обаче да го дам под наем", обясни пред "Стандарт" Гергов. Той уточни, че договорът може да е за 10 или 20 г., а оценителите ще кажат колко ще се плаща. "Аз кожи не искам да дера", отсече бизнесменът.
Руснаците, с които пловдивският бизнесмен вече преговаря, избрали сградата, защото е в центъра на София, близо до най-емблематичните църкви. Държавата също харесва ЦУМ и от години има идея там да се премести Националният исторически музей (НИМ). "Надявам се правителството на Орешарски да се запомни с това, че най-сетне е уредило НИМ в центъра на столицата", коментира шефът му проф. Божидар Димитров.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Българският износ все по-убедително се завръща в ЕС", пише в. "Капитал Daily"
Износът към Европейския съюз (ЕС) вече трети пореден месец показва устойчиво завръщане с двуцифрени темпове, като това става за сметка на търговията с трети страни, където се вижда забавяне. През октомври към общността са доставени стоки на стойност 2.4 млрд. лв., което е с 14% повече, отколкото за същия месец на миналата година. Експортът към трети страни пък е едва с 1.1% над обема си през 2012 г. Тогава той растеше с двуцифрени темпове, защото износителите се пренасочиха към по-далечни пазари, докато европейските все още се бореха да излязат от рецесията и търсенето оттам беше слабо. Това показват данните на Националния статистически институт за търговията с трети страни към края на октомври, които бяха публикувани във вторник.

Общата стойност на българския износ за първите десет месеца на годината е 36.4 млрд. лв., или с почти 8% повече на годишна база. Ръстът към Европа е 9.6%, а извън нея - 5.1%.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Според министър Стойнев данък "слънце" ще отива за социални помощи", пише в. "Сега"
Изненадите около новия данък за "зеления" ток, който трябва да влезе в сила след Нова година, не спират. Вчера икономическият министър Драгомир Стойнев обяви, че всички производители на електроенергия от слънце и вятър ще бъдат таксувани с 20% от приходите и събраните пари ще отиват за помощи за бедните. Това е поредно "наместване" на постъпленията от такса "слънце", които бяха планирани в бюджета за 2014 г. в размер на 150 млн. лева. Предните дни чухме други тълкувания за данъкоподобната такса - финансовият министър каза, че тя ще е буфер в бюджета, премиерът видя в нея стабилизатор на енергийната система, а депутати предположиха, че ще спасява НЕК и др. фирми, доведени до финансова криза от погрешни решения. Освен това до вчера се твърдеше, че ще има различни ставки за фотоволтаиците, защото техните печалби варират в широки граници и най-скъпите трябва да бъдат ударени с най-високи такси, а за да няма дискриминация, ще бъдат таксувани, макар и символично, и останалите производители на ток, не само "зелените".
Прочети още от в. "Сега"

"Бум на чартъри с руснаци и британци по празниците", четем във в. "Монитор"
Ръст на чартърите по Коледа и Нова година с 2-2,5% се готви да приеме летище София. Основното увеличение ще е по линия на британските и руските туристи, които идват на ски у нас. Това съобщи изпълнителният директор на аеропорта Христо Щерионов. Той пояси, че тази прогноза е на база заявките в полетната програма към момента. Най-много те са от Великобритания и Русия. Заедно с министъра на транспорта Данаил Папазов Щерионов откриха разширената галерия на Терминал 2 от столичното летище.
Данаил Папазов съобщи, че още тази зима се предвижда да се отрие нов чартър, като причината за това е увеличеният интерес на турски туристи към зимните ни курорти. През лятото софийското летище очаква две нови чартърни компании - „Далматия" и „Еър Сърбия".
Данните за пътникопотока през аеропорта сочат общ ръст за ноември от 7,5% по международни и вътрешни линии. Общо увеличение се предвижда и до края на годината, защото традиционно по коледните и новогодишните празници трафикът се увеличава. „Най-голямо натоварване имат нискотарифните авиокомпании, при тях запълняемостта е 85%", уточни още изпълнителният директор на летището.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Да вземем британския опит за умения на работниците", пише в. „24 часа"
ДРЕВНИТЕ ни завещаха великата сентенция, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Затова и всяко човешко общество използва един и същ начин да си решава вътрешните проблеми - като си намери външна заплаха.
Ако човек хвърля по едно око на пресата във Великобритания, Германия, Холандия през последните седмици, може да остане с впечатление, че се е появила нова заплаха за местните икономики. Внушението е, че едва ли не хилядни тълпи българи и румънци са заели стартова позиция и всеки момент ще завладеят работните места в старите страни членки.
Да се чуди човек да се смее ли, или да плаче...
Всъщност заплаха за западноевропейския пазар на труда наистина има, но това не са полските водопроводчици, румънските земеделски работници или българските медицински сестри. Всички страни членки загубиха хиляди работни места заради множеството кризи, а не заради миграцията.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"По 99 лв. ще похарчим за коледната трапеза", пише в. "Стандарт"
Средно по 99,2 лв. ще похарчи българинът за семейната трапеза по време на коледните и новогодишните празници. Това сочи социологическо проучване, възложено от веригата магазини "Лидл". От 31 до 150 лв. за празничната трапеза ще похарчат 63,6% от анкетираните. 19,1% са предвидили разходите им да бъдат в диапазона 151-500 лв., а едва 0,7% ще отделят над 501 лв. До 30 лева за почерпка по време на Коледа и Нова година ще заделят 14,7% от анкетираните. Седмичният бюджет за хранителни продукти на българина възлиза средно на 37,5 лв. "Лидл България" навърши 3 г. от стъпването си на българския пазар. За този кратък срок марката е отворила 69 магазина, последният от който беше открит наскоро в столичния кв. "Младост". "През следващата година планираме да открием още 5 нови магазина в страната", каза управителят на "Лидл България" Милена Драгийска-Денчева. Компанията е разкрила близо 1500 работни места.
Прочети още от в. "Стандарт"