До момента, в който Джордж Буш стане от президентското кресло в края на следващата година, той ще е изхарчил за военни действия над 1 трилион долара ($1,000,000,000,000), пише The Independent.

Тази сума е по-голяма от разходите за войните в Корея и Виетнам, взети заедно.

Освен това има заслужаващи внимание знаци, че Буш се готви да нападне Иран в останалите месеци от мандата си. Той поиска от Конгреса допълнителни фондове от $46 млрд. до Коледа, като обоснова искането си с едно единствено изречение - усъвършенстването на стелта B-2.

Обвивайки искането си в знамето на патриотизма, президентът на САЩ направи много труден отказа за Конгреса, дори и водещите настроения там да не са милитаристични. Когато поиска парите в понеделник, Буш бе придружаван от семейството на загинал морски пехотинец.

Нанси Пелоси, говорител на Камарата на представителите, атакува приоритетите на президента: „На цената на по-малко от 40 дни война в Ирак, можехме да осигурим здравеопазване за цяла година за 10 милиона деца".

„Президентът с радост прехвърля военните разходи на кредитната карта на нацията", казва Стив Косиак, вицепрезидент на Центъра за стратегически и бюджетни оценки, независим институт за оценка на военната политика. Според Косиак, отметката от един трилион скоро ще бъде премината.

Общият обем поискани тази година средства за военни действия е $196.4 млрд. САЩ е на път да изхарчи $806 млрд. във войните в Ирак и Афганистан, повече отколкото всяка водена от Щатите война след края на Втората световна война. С лихвите тази сума възлиза на $1 трлн.

Независимо от големите разходи, войните в Ирак и Афганистан са по-малка тежест за националната икономика (4.2% от БВП) отколкото предишните. Войната в Персийския залив 1990-91 струваше $88 млрд., Корейската война струваше $456 млрд. (12.2% от БВП), а Виетнамската война $518 млрд. (9.4% от БВП). За сравнение Втората световна война струваше над 40% от БВП на САЩ.

Военните според Косиак използват прикритието на войните в Афганистан и Ирак за да финансират всякакъв вид проекти. Подобен проект е надграждането на бомбардировача стелт.

Пентагон иска да подобри стелтовете, така че да са в състояние да хвърлят 30 - тонни насочвани със сателити бомби. Самолетите ще са базирани на британския остров в Индийския океан Диего Гарсия, където хагарите вече специално са разширени. Въпросните бомби са шест пъти по-големи от всичко, използвано от въздушните сили досега и са предназначени да разрушават заводи за производство на оръжия за масово унищожение под земята. Диего Гарсия е много по-близо до Иран, отколкото Мисури, където тези самолети стояха досега.

Тази седмица вицепрезидентът Дик Чейни каза, че Иран ще се изправи пред „сериозни последици", ако откаже да спре да обогатява уран, като САЩ няма да му позволи да създаде ядрено оръжие. Иран отрича обогатяването на уран да е свързано с програма за ядрени оръжия и твърди, че плановете на страната са изцяло мирни.

Макар исканията за $46 млрд. допълнително финансиране да вбесиха Конгреса, най-вероятно е сумата да бъде отпусната.

Лъвският дял от парите ще отиде за Пентагон. Ще има суми и за миротворческата мисия на ООН в Дарфур, помощ за Африка с храна, изпращане на петрол за Северна Корея като част от сделка за прекратяване на програма за ядрено оръжие.

Държавният департамент на САЩ бе силно критикуван за неспособността да се надзирават частните компании в сферата на сигурността, с които се работи във връзка с Ирак. Външен одит установи слаб надзор и отчетност в компании като Blackwater USA или DynCorp. В последната отчетността е толкова слаба, че не може да се открие 1.2 млрд. долара, които Държавният департамент плати на компанията след 2004 г. за обучение на иракски офицери от полицията.