„Всеки със здравен ЕГН”, „Фирма даде два века гаранция”, „Ключари на повикване разбиват жилища”

„Всеки със здравен ЕГН", четем от първата страница на „Стандарт"
Всеки пациент ще има здравно досие до месец. То ще съхранява информация за всички прекарани болести и лечението им. Достъпът до него ще става с уникален код, който ще е като здравен ЕГН. Докторите ще влизат в архива само с разрешението на пациента. След като запишат медицинските данни, белите престилки няма да могат да ги променят.

Стартът на електронните досиета ще бъде даден най-късно до 15 октомври, обяви пред "Стандарт" шефът на здравната каса д-р Пламен Цеков.

Според него промяната ще даде възможност за по-добро лечение и по-качествен контрол.

Така ще може да се проследи във времето кой от лекуващите лекари е сбъркал диагноза.

Пациентските досиета са с висока степен на защита, увери д-р Цеков.
Още от статията на"Стандарт"

„Фирма даде два века гаранция", разкрива от първата си страница „Труд"
Благоевградска фирма е дала невъзможните 195 години гаранция за изградените от нея водопроводни мрежи на селата Рупите и Марикостиново в Петричка община. Тази гаранция  е помогнала да спечели обществена поръчка за 3,8 млн. лв. с европейски пари, обявена по Програмата за развитие на селските райони. Резултатът вече е обжалван от трима от участниците и скоро Комисията за защита на конкуренцията ще разглежда жалбите, личи от регистъра на КЗК.

От документите за поръчката става ясно, че община Петрич е тълкувала Закона за обществените поръчки и наредбите за прилагането му доста произволно. Според общинарите икономически най-изгодната оферта се получава, като само половината от оценката се дължи на цената. 10% се дължат на предложения в офертата срок на изпълнение, а цели 20% - на гаранционния срок. Гаранцията обаче според закона е на едно от последните места сред критериите и би трябвало да има сравнително малка тежест при оценяването.

С гаранция от 195 години офертата на спечелилата фирма естествено е събрала с 30% повече точки от тези на останалите и по закон тя би трябвало да обоснове това, което предлага.

Как фирмата е доказала, че изградените от нея водопроводи ще издържат 2 века, остава тайна. Проверка на "Труд" из сайтовете на основните световни производители на части за подземни водопроводи показва, че най-дългата гаранция, която дават производителите, е 50 години.
Още от статията на „Труд"

„Ключари на повикване разбиват жилища", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Ключари на повикване, които работят без лиценз, стават агенти на домовите крадци или се включват в бандите наравно с тях. Майсторите били викани за конкретни удари срещу  процент от откраднатото или делели наравно с апашите, когато се участвали във всеки удар. Само преди седмица великотърновски полицаи заедно с колегите им от СДВР арестуваха ключар с ателие на пъпа на столицата заедно с четиримата му съучастници след поредната кражба. „В София има около 300 ателиета, някои от тях изобщо не се притесняват да работят с престъпниците", коментира пред „Монитор" председателят на Националния съюз на ключарите в България Йордан Велков.

Той разясни, че от ателието на задържания майстор било подадено искане за получаване на лиценз, но от съюза отказали да допускат ключарите до изпита за документа, тъй като в бранша имало съмнение, че кандидатите поддържат връзки с апаши.

Въпреки че в биографията си 32-годишният специалист в изработката на ключове Иван, по прякор Ушатия или Ключаря, имал регистрация за кражби и притежаване на наркотици, както и присъда пробация (също за кражба), мъжът предлага заедно с брат си ключарска помощ денонощно без почивен ден в ателие на столичния бул. „Стамболийски", показа проверка на „Монитор". Освен домове братята посочват, че отключват аварийно автомобили, битови и касови брави.

Натрупаните знания в занаята били достатъчни за Ушатия, за да влезе в банда, в която всички членове били с присъди за кражби. В групата участвали още двамата братя от Владая Росен Пенев-Млекаря и Краси, известен като Големия Млекар, както и Георги от Дряново, познат с прозвището Дебелан.
Още от статията на „Монитор"

„Нели Крус: Европа е загрижена за свободата на медиите в България" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
Каква е визията на Европейската комисия (ЕК) за единния цифров пазар в ЕС? Какъв е смисълът от него за потребителите и бизнеса?

- Всеки трябва да има досег с дигиталния свят. Днес прекалено много хора в Европа са затиснати в бавната лента на интернет заради все още неразвития единен цифров пазар. Понякога е по-лесно да купиш нещо онлайн от бизнес, базиран в САЩ, отколкото от друга страна - член на ЕС. Много често опитите да се купи нещо през интернет от друга европейска държава се изправят през трудности, като например кредитната карта да бъде отхвърлена, защото идва от "грешна" страна. Друг пример е, че потребителите могат да купят музикални дискове от всеки магазин в Европа, но много често не могат да свалят легално музика от друга европейска държава, защото правата се лицензират за всяка страна поотделно.

Всички само ще спечелим, ако успеем да преодолеем тези бариери. Бизнесът ще може да излезе от рамките на националните граници и това е важно за него, защото все повече пари в бъдеще ще се правят в глобалната мрежа. Хората осъзнават, че вършенето на различни дейности онлайн им спестява време, пари и усилия. Все повече потребители използват по-голямо разнообразие от интернет услуги, като същевременно са готови да платят за тях. По тази причина работим усилено за развитието на европейския единен цифров пазар. Той ще донесе ползи както за всички нас, така и за Европа като цяло.

През юли обявихте, че ще има облекчаване на регулаторната рамка за телеком индустрията в ЕС. Какви конкретно ще са новостите?

- Целта е Европа да намери своето място като конкурентноспособен континент. За целта са необходими инвестиции в следващо поколение мрежи за широколентов интернет. В този смисъл регулаторната политика трябва да създава възможности, а не да поставя ограничения. Нуждаем се от регулация, която е последователна, стабилна във времето и единна за Европа, за да може да насърчи конкуренцията и ефективните инвестиции. Новите планове съдържат три ключови елемента. Първо, по-строги антимонополни правила, които да не позволят на големите оператори да злоупотребяват с позицията си. Второ, стабилни цени на кабелите, така че бившите монополисти да нямат повод да искат по-високи такси от малките оператори за достъп до мрежата си. И трето, повече гъвкавост при продуктите от следващо поколение. Този пакет мерки има за цел да балансира регулацията, като премести фокуса на работно ниво. Той ограничава намесата на институциите до това, което се очаква от тях, като се взема предвид постепенното и трудно преминаване от медни към оптични мрежи.

Как телекомите и ИТ компаниите в Европа ще бъдат стимулирани да инвестират в инфраструктура и иновационни технологии - мобилни мрежи от четвърто поколение (4G), следващо поколение Wi-Fi мрежи и оптични кабели?

- Всичко опира до това да се създаде правилният бизнес климат. Правилната регулация е тази, която създава стимули за инвестиране и същевременно запазва силната конкуренция. Когато се достигне този баланс, оператори, потребители и цялата икономика ще извлекат определени ползи. Мисля, че европейската рамка достигна до подобна фаза и аз ще продължа да работя в тази посока.

Вярвам, че с насърчаване на конкуренцията ще се увеличат и инвестициите. Убедена съм, че регулаторната стабилност и последователност във времето ще се изплати и е важно да спечелим доверието от инвеститорите и операторите. Постоянството в единния пазар е също важна част в уравнението. Нашият подход трябва да се запази, да остане предвидим, надежден в дългосрочен план. Но също така трябва да бъде и достатъчно гъвкав, за да може да се адаптира към новите технологии и променящите се пазарни условия.
Още от интервюто на „Капитал Daily"

"10 години давност за дългове, вместо личен фалит", е едно от водещите заглавия на страниците „Бизнес" на вестник „24 часа"
Длъжниците да не са завинаги свързани с кредиторите си и да не бъдат преследвани и наследниците им до девето коляно. Това обмислят управляващите с промени в закона за задълженията и договорите. Планира се въвеждането на давност от 10 г. - след този период задължението изчезва автоматично, обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев.

10-годишна давност е въведена от държавата, когато става дума за събиране на данъци, такси, глоби, обясни Радев. Според него е логично да важи и за частни вземания, след като държавата може да си го позволи. В момента кредиторите могат да преследват длъжника неограничено, като прекъсват действащата давност.

Например при задължение към банка от 2006 г. - станало изискуемо или е бил крайният срок за погасяване на кредита, ако не са предприети мерки досега, през 2012 г. давността е изтекла, обясни адвокат Янчо Трончев. Това е общата погасителна давност от 5 г.

Има и специална - тя е 3 г., и се отнася за периодични плащания, например по задължения за наем, към топлофикация, лихви и др. Но пак има значение дали е прекъсвана. А това означава действия, предприети от кредитора по събиране на вземането - например изпълнителен лист, нотариална покана, писмо за прекратяване на договор с искане за плащане и всякакви други законни действия.

Така процедурата по събиране на задължението може да тече цял живот, обобщава Радев. А дори и след смъртта на длъжника се прехвърля на неговите наследници. Данните показват, че след 7-ата година малка част от кредиторите успяват да съберат вземанията си, обясни Радев. Освен това в повечето случаи ставало дума за

малки суми - битови сметки, потребителски кредити и др.
Още от статията на „24 часа"

„Холандският посланик с лобистки натиск върху транспортното министерство", пише на първата си страница „Класа"
Холандски компании с усиленото лобиране на своя посланик се опитват да получат договор за извършване на услуги по търсене и спасяване, информира klassa.bg източник от транспортното министерство. Асоциацията на собствениците на корабни влекачи, доминирана от холандската „Мултрашип" усилено атакуват ведомството на Ивайло Московски за да получат договор за т.нар. „дежурен влекач". В същото време министерството разполага със собствени влекачи - „Перун" и „Мизар". В момента те са прехвърлени на ДП „Пристанищна инфраструктура", като за да влязат отново в експлоатация са необходими възстановителни  ремонти и осигуряване на екипаж.

Основната теза на холандците е, че закупуването и ремонт на спасителни средства от българска страна ще натовари държавния бюджет. В същото време те предлагат да „усвоят" тези средства, като  извършват дежурства с влекачи, чието основно предназначение е да извършват провлачване.

Притеснителното е, че проектът за „дежурен влекач" се държи скрит не само от обществото, но и от морските специалисти. На специална закрита среща под патронажа на холандския посланик в началото на юни бяха допуснати само членовете на асоциацията и ръководители от ИА „Морска администрация" и Гранична полиция, със специални условия против изнасянето на информация (срещата се проведе по правилото „Чатъм хаус", което въвежда подобни ограничения). Екипът на „Класа" бе любезно изгонен от секретаря на асоциацията г-н Калин Борисов, който ни обеща, че презентациите от срещата ще бъдат публикувани на страницата на сдружението. Което и до момента не е станало.
Още от статията на „Класа"

„Уволнени топят шефа за неплатени данъци", четем в „Стандарт"
Уволнени счетоводители масово топят бившите си работодатели как крият данъци пред Националната агенция за приходи. От началото на годината има 800 сигнала на граждани срещу фирми, които крият налози.

Обикновено сигналите се подават от хора, които са навътре в реализирането на схемите за ощетяване на хазната. През миналата година подадените такива сигнали са 1200. Оказва се, че у нас бивши служители на фирмите с охота топят работодателите си дори без да получават награда от НАП. Затова в държавната администрация не е обсъждана идеята да се дават парични бонуси на доносници, подобно на практиката на Службата за вътрешни приходи на САЩ. Наскоро американецът Брадли Биркенфелд, чиито показания доведоха до пробив в разследването на швейцарската банка UBS AG за укриване на недекларирани доходи на негови сънародници, получи рекордните 104 млн. долара като награда от Службата за вътрешни приходи на САЩ, съобщи Ройтерс.
Още от статията на „Стандарт"

„Гражданската скача с една десета", съобщава „Монитор"
Застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, ще е по-скъпа през следващата година с 8-10%, прогнозират застрахователи.

Според тях причината за поредното поскъпване са по-големите материални и нематериални щети, които отчитат те. Рискът за застрахователите става все по-голям, защото има повече пътуващи българи, а съдилищата дават по-високи обезщетения.

От началото на 2011 г. задължителната застраховка също поскъпна с около 5 на сто, като се очаква до края на годината цените на полиците да се повишат с още толкова.

Обхватът на „Гражданска отговорност" продължава да е проблем за страната, смятат застрахователите. В момента той е около 75 на сто. Това означава, че към една четвърт от автомобилите са без задължителната застраховка.

Обикновено през пролетта процентът леко се увеличава, защото някои хора решават да подкарат отново зазимените си возила. Изчисленията показват, че без задължителната застраховка годишно са приблизително 600-700 хиляди автомобила. Засега няма точни данни колко от тях действително не се използват, но собствениците им не са прекратили регистрацията им.

В калкулирането на цената на застраховката „Гражданска отговорност" участва и вноската в Гаранционния фонд, която се прави за всяка сключена полица. Така в един момент средствата в него могат да се окажат недостатъчни и да се стигне до увеличение на размера на вноската. В момента тя е 8,50 лв., но може да стане 10 лв. Така може да се стигне до ситуация, в която редовните водачи да плащат повече.
Още от статията на „Монитор"

„МВФ препоръча гаранции за спазване на фискалните правила", информира „Капитал Daily"
Международният валутен фонд препоръча на българското правителство да гарантира спазването на фискалните правила с допълнителни мерки в Закона за публичните финанси, който догодина ще замени този за устройството на бюджета. Целта е да се подсигурят по-добри процедури за прогнозиране и отчитане на изпълнението му, става ясно от официално писмо на експертите.

Парадокс

От фонда например посочват, че е странно държавата да залага фискални правила за дефицита, измерен на начислена основа, каквато използва Европейската комисия, а в същото време да продължи да отчита изпълнението му на касова основа, както е и в момента. Затова предлагат и при текущото му отчитане да се публикуват оценки за бюджетното салдо, мерено по критериите на ЕК. За какво става въпрос? Сегашният подход на Министерството на финансите не взима предвид при отчитането на бюджета задълженията, които държавата има и все още не е разплатила (касова основа).

Така просрочените дългове по неплатени инфраструктурни проекти от края на 2009 година останаха скрити в месечните бюлетини за изпълнение на бюджета и бе констатиран дефицит от 0.8% спрямо брутния продукт. При подготовката на конвергентната програма през април 2010 година правителството призна, че на начислена основа дефицитът е 3.3% от БВП. Разминаването бе обяснено с укриване на договори, сключени от тройната коалиция и чиновници, които са останали на работа в министерствата след идването на ГЕРБ на власт.

Експерти от Министерството на финансите обясниха, че ежемесечно отчитане на бюджета на начислена основа трудно може да се въведе, но вече е създадена база, която да гарантира, че това ще се случи в рамките на годината на неговото изпълнение, и то в допустимите граници. Те коментираха, че за това са въведени фискални правила, ограничаващи дефицита, както при мерене по националната методология - до 2% от БВП, така и по европейската, при която максимално допустимото му отношение към брутния продукт е 3%.

Оценка на скритите рискове

Експертите на фонда обаче призовават да се заложи и система, която да не допуска раздуването на големи просрочия. Отделно се призовава и за по-точно прогнозиране на рисковете, които крият пред бюджета държавногарантираните заеми, в случай че длъжниците им не могат  ги обслужат и се наложи активиране на държавната гаранция.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Естакада сменя гето", съобщава „Труд"
Кръстовище на три нива ще бъде вдигнато на мястото на ромското гето на бул. "Европа". Гледката на фургонното селище, опасано с камари отпадъци и нечистотии, повече от десетилетие хвърляше в недоумение минаващите по пътя към Европа. От гетото вече няма и следа. А имотът попада в плановете на държавата за реконстукция на Западната дъга на "Околовръстното шосе" и международния път към Сърбия.

Премахването на катуна започна преди седмица. През почивните дни бяха вдигнати фургоните, които са предадени за скрап, теренът е почистен и изравнен. Акцията е струвала на общината около 3000 лв.

Както "Труд", писа част от обитателите на гетото бяха настанени в жилища в общежитие на градския транспорт. Новите им комшии обаче негодуваха, че има много самонастанили се. "Там в 20 жилища са предимно самотни майки с деца. Проверката не показа драстични случаи на самонастаняване", обясни кметът на район "Люлин" Милко Младенов. След което обясни, че от близо 200 души настанителни права имали 40 жени, 36 мъже и 80 деца. "Останалите 40-50 човека бяха отпратени към родните си места в страната", каза кметът.
Още от статията на „Труд"

"Купуват още 10 влака за метрото", информира „24 часа"
До няколко месеца ще бъде обявена поръчка за 10 нови влака за софийското метро. Това съобщи пред журналисти столичният кмет Йорданка Фандъкова. Документите вече са подадени. Очаква се влаковете да бъдат придобити с европейски пари.

Общината е подала заявление до Агенция "Пътна инфраструктура" за изграждане на шумоизолираща стена по участък от Южната дъга.
Още от статията на „24 часа"

„Икономист: Липсата на добро управление е основният проблем на проекта АЕЦ „Белене", пише „Класа"
„Когато сделката беше размразена през 2006 г., не стана ясно кой кога какви ангажименти е предприемал при подписване на различни споразумения. Именно това е проблемът на тези сделки," заяви  Стефанов.

според него не е необходимо да се правят извънредни комисии за АЕЦ „Белене". „Ние представихме нашия доклад за добро управление и енергетика, където са изнесени всички проблеми около тази сделка. Може да се види ясно, че начинът на воденето на тази сделка е изключително проблематичен. Тази сделка е прекрасен пример за това как не трябва да се правят такива сделки," обясни икономистът от Центъра за изследване на демокрацията.

Той обясни, че още при обявяването на обществената поръчка през 2006 г. било ясно, че в нея могат да участват най-много двама кандидати. Освен това решението е било опорочено защото е предприето харчене на средства от държавния бюджет на България, без да е подписан договор с частния инвеститор.

„Говорим за поредица от такива случаи, които говорят за това, че такива сделки не бива да се сключват по този начин. 2002 г. вземането на решение беше взето на прогнози на НЕК, които доказваха, че до 2015 г. България ще има нужда от два пъти повече ток, а се оказа, че България дори е намалила своето потребление," допълни още Руслан Стефанов.

По думите му, разговорът за доброто управление на българската енергетика няма да приключи със сделката за АЕЦ „Белене", а специална парламентарна комисия по случая не би решила проблема за прозрачността на договорите.
Още от статията на „Класа"