Израел тази седмица навършва 60 години. С подписа на Давид Бен - Гурион под декларацията за създаване на държавата Израел (без уточнени граници), за скитащите по света евреи най-сетне бе съградено пристанище. Надали обаче тържествените слова са най-удачното сега. За агенция Reuters например годишнината е повод да се изяви дискриминацията на Израел срещу арабските коренни граждани на страната Палестина.

Дава се пример с 32 годишна арабка от северен Израел, майка на 5 годишна дъщеря. Дъщерята никога не е виждала баща си, който е останал да живее в окупирания от Израел Западен бряг. Разделена от съпруга си за толкова много години, жената е била принудена да се разведе. „Ако това не е расизъм, то тогава какво е?"

Подобно разделение тежи на хиляди семейства, а поводът е въведената през 2003 г. (XXI век) забрана палестинците от Западния бряг да се събират със семействата си, живеещи вътре в Израел. Евреите цитират съображения за сигурност след започналата през 2000 г. палестинска интифада („разтърсване", понякога превеждано и като въстание).

Но израелските араби - палестинците, останали в Обетованата земя, след като 700 000 техни близки избягаха или бяха пропъдени от домовете си със създаването на държавата Израел - казват, че институционализираният расизъм и незаконните убийства на араби са зачестили.

След 1948 г. на близо 120,000 палестинци бе дадено израелско гражданство. Сега един от всеки пет израелци е арабин, макар мнозина да държат да бъдат наричани палестинци, както роднините си извън Израел.

Израел отхвърля да има дискриминация и настоява, че е мултикултурна демокрация, в която гражданите имат равни права и глас пред закона. Арабският и иврит паралелно  са официалните езици. Но един от малцината палестински депутати възразява: „Палестинците вътре в Израел са дискриминирани във всички сфери, освен в една - правото на глас".

Арабите твърдят, че за тях е трудно да си намерят работа, дом и земя. Асоциацията за граждански права в Израел е на мнение, че арабите са третирани по-скоро като врагове, отколкото като граждани с равни права. През 2006 г. „расистките инциденти" срещу араби са се увеличили с 26%. По-нови данни няма. Бедността сред израелските араби е четири пъти по-висока отколкото сред израелските евреи.

В 120 членния израелски парламент има 12 арабски депутати, но по-малко от 8% от държавните и общински служители в страната са палестинци. Признавайки за това, правителството е решило да отпусне до 10% на арабите до 2012 г., особено във високите постове. Говорителят на премиера Ехуд Олмерт е на мнение, че израелските араби се радват на повече свобода и граждански права, отколкото сродниците им зад граница.

Само че евреите в държавата Израел използват закона, за да ограничават правата на арабите. През 2007 г. в парламента е приет законопроект, забраняващ на арабите да купуват земя, контролирана от Еврейския Национален Фонд, квази правителствена група, основана още преди основаването на Израел, имаща за цел изкупуване и обработване на земя в Палестина, а след 1948 г. надзираваща разпределянето на земята в новата държава. ЕНФ също така контролира земята, притежавана от палестинците, преди те да бъдат изгонени от домовете си заради създаването на Израел.

Ето каква е етническата картина: в Израел живеят 1.5 милиона араби, 5.5 млн. евреи. Но други 3.8 млн. палестинци живеят в Западния бряг, Газа и Източен Ерусалим.

Президентът на САЩ се надява тази година да се достигне до споразумение за създаване на палестинска държава в Западния бряг и ивицата Газа. Израелското правителство е склонно да преговаря за създаването на новата държава, отчитайки, че алтернативата е една държава, в която арабите скоро ще бъдат по брой повече, отколкото евреите.

Обаче актуално социологическо изследване показва, че 76% от евреите в Израел подкрепят в някаква степен „прехвърлянето" на арабите, сега живеещи в Израел, в нова бъдеща държава. Тази опция е емоционално отхвърляна от повечето араби. Според тях евреите са дошли в тяхната родина и са им взели земята.

Израелското отношение видимо се променя след Втората интифада на палестинците. Редица политически групи от десния спектър отправят обвинения срещу решенията на Израелския съд, критикувайки ги като даване лицензии за убийство на араби на полицията. Разследванията по убийството на 13 невъоръжени араби по време на демонстрация в подкрепа на палестинците в окупираните територии през октомври 2000 бе спрямо поради липса на достатъчно доказателства.

Има документирани 41 убийства на араби от израелската полиция в „расистки атаки" от 2000 г. досега. Само един убиец е осъден. Посланието е ясно, коментира адвокат на арабите: на Израел е позволено да убива араби и да извършва масови арести.

Декларацията за Независимост преди 60 години отбеляза края на британския мандат и началото на държавата Израел. Оттогава евреите съградиха впечатляващо силна икономика, наука и медицина на световно ниво, въпреки недоверието възродиха езика си, създадоха водещо в света земеделие, изпълнило пророчеството, че пустинята ще цъфне. Те интегрираха със завиден успех един милион руски евреи след падането на СССР; културната сцена на Израел е от най-висока класа.

И все пак колко солидни са фундаментите на една държава, дори и Израел? Премиерът Олмерт преди е говорил, че с държавата ще е „свършено", ако изгледите за създаване на две държави се провалят и Израел съхрани контрола в окупираните палестински територии. Ако Израел действително иска да притежава всичко наоколо, той ще трябва или да изгони и избие няколко милиона мирни граждани в акт, сходен по мащаб с Холокоста, или да даде на арабите равни права. Международната общност няма да може повече да игнорира проблема, възможен е край на еврейската държава. Естествено е на 60 години една държава да поумнее. За да видим дали политиците ще се вслушат в пророчествата, за да настъпи най-сетне мир в Светата земя, вероятно не разполагаме с още 60 години.