За руския бизнес същината на кризата е липсата на кредит

Един такъв бизнесмен заявява пред вестника, че в момента в Русия банките отпускат кредити с лихва от 35 на сто за физически лица, като процесът отнема седмица, а за корпорациите лихвата е 25 на сто и получаването на парите може да отнеме един месец.

Според него така банката се превърна в питон, който може да удуши клиента си по всяко време с проверки и документи.

Човекът се казва Сергей Наумов и живее в южния град Воронеж, където според него, само пет от 85 банки са все още активни, а собствениците на малки фирми се разделят на тези, които имат нужда от кредит и тези, които нямат.

Според него сега положението е по-трудно отколкото през 1990-те, защото не се променя системата, а просто има рецесия. Но въпреки това той вярва, че ще се справи и с тази криза.

След като първо се опитваха да омаловажат въздействието на световната рецесия и отказваха да използват думата "криза", сега руските политици вече не прикриват мащаба на трудностите, пред които е изправена тяхната страна, въпреки че и те, както и техните колеги на запад, са склонни да бъдат по-оптимистични от независимите наблюдатели.

Правителството прогнозира 2.2 на сто спад в брутния вътрешен продукт през тази година, първото свиване от едно десетилетие насам. Но продукцията на руската икономика се сви с 8 на сто само през първите два месеца и спадът до края на годината може да бъде много по-голям. Световната банка прогнозира 4.5 на сто понижение на БВП на Русия за годината - и нарастване на безработицата от 8.5 на сто до 12 на сто.

Заради спада на цените на суровините огромният излишък по текущата сметка на Русия намаля от $99 милиарда за миналата година, до между $30 и $40 милиарда.

А вследствие на страха на банките от лоши кредити паричното предлагане намаля с 11 на сто през първите два месеца на 2009 г. Банките се подготвят за рязко нарастване на нивото на несъбираемите и просрочените задължения, като някои очакват то да достигне 15-20 на сто за цялата финансова система, докато според правителството и повечето анализатори е възможно покачване до около 10 на сто от всички кредити.

Правителството реагира на първия етап на кризата основно чрез подкрепа на рублата и предотврати тежка валута катастрофата, подобна на тази, която руснаците преживяха през 1998 година, но на цената от $200 милиарда или близо 35 на сто от валутните резерви на страната.

Според Ярослав Лисоволик, главен икономист в Deutsche Bank в Москва, "рублата сега изглежда стабилно."

После властите смениха подхода, приемайки бюджет, който комбинира подкрепа за банките, бизнеса и повишаване благосъстоянието на населението чрез държавно финансиране с цел да се компенсира въздействието покачващата се безработица.

Пакетът не беше приет лесно и го прехождаше интензивен политически дебат, в който икономическите либерали в правителството, начело с Игор Шувалов, първи заместник министър-председател, и Алексей Кудрин, финансов министър, се противопоставиха на  консерваторите, начело с Игор Сечин, по въпросът за пряка намеса в подкрепа на ключовите индустрии. Все пак, предварително договорените 500 стратегически компании ще получат държавна помощ.

Но като резултат правителството планира бюджетен дефицит от 7.4 на сто от БВП, който при това е трудно изпълним, особено ако икономиката продължи да се влошава.

Това ще се случи, ако цените на петрола паднат под официалната прогноза за 41 щатски долара, която е в основата на бюджета или натискът върху индустрията се засили, като само на автомобилната промишленост държавата е обещала 45 милиарда рубли (около $1.5 млрд.).

А след тази година, правителството предвижда дефицит от 5 на сто през следващата и 3 на сто през 2011 г.

Дори без глобалната криза, управлението на разходите ще бъде трудно, не на последно място заради инфлацията от 13 на сто на годишна база. Властите вече се сблъскаха с епизодични социални протести, най-вече във Владивосток и са загрижени за спиране на разпространението им.

Въпреки това, Русия е щастлива, че това нарастване на публичните разходи може да бъдат финансирано от резервите. Според Шувалов страната може да финансира дефицита от резервите за още две години, след 2009 г.

След това, Русия ще трябва да взема на заем, подобно на САЩ. Но в дългосрочен план, основният въпрос е как кризата ще промени икономиката. За момента ролята на правителството се повишава чрез подкрепата за банки и предприятия, но властите настояват, че ще запазят дистанция и ще оставят мениджърите да уреждат проблемите с рефинансирането на нарастващия дълг и преструктурирането.

Игор Юргенс, ръководител на Института за съвременно развитие, близък до президента, казва, че кризата "ще доведе до големи промени в собствеността", като натоварените с дългове предприемачи ще загубят.

Въпреки това, не е ясно до каква степен пазарните сили ще бъдат оставени да функционират, когато интересите на държавата и на контролираните от олигарсите  дружества се сблъскат.