В навечерието на Деня на Бастилията руският президент Владимир Путин направи кралски подарък на новоизбрания френски президент. На национална френска компания позволиха да навлезе в изкушаващия руски енергиен сектор. След години колебания Газпром, контролираният от държавата енергиен левиатан, действащ едновременно и като ръка на Кремъл във външната политика, избра френския Total за разработване на грамадното газово поле в морето на Арктика.

Няма съмнение, че сделката е постигната с личното участие на президентите Путин и Саркози. Ден преди да бъде обявена тя, двамата президенти са говорили по телефона. Саркози трябва да е разбрал, че подаръкът не се е откъснал лесно от сърцето на руснаците. През последните пет години Газпром се чуди какво да прави с проекта Щокман на стойност $20 млрд., находище достатъчно богато за да подхранва газовите нужди на целия свят за период от една година. Преговаряше се с няколко чужди фирми и те представиха детайлни оферти; бе обявен и кратък списък на компаниите, където влязоха норвежските Statoil и Norsk Hydro и американския Chevron, тогава миналата есен възбуденият енергиен национализъм ги отхвърли всичките и избра да се работи самостоятелно.

Сега Газпром се съгласи да даде на Total дял от 25% в инфраструктурната компания, която ще разработва полето и ще разпределя печалбите. Други 24% още са на тезгяха за евентуални норвежски и американски компании, докато Газпром ще запази 51% от инфраструктурната компания и 100% от запасите на находището. Какъв бе този внезапен завой, точно когато отношенията на Русия със Запада са толкова студени? Една от очевидните причини е, че Газпром има нужда от чуждото експертно знание и пари за да разработи тези залежи, които лежат на над 300 метра под водата на Баренцово море, на 600 км. от брега на Мурманск. Газпром има ограничен опит с газови полета в морето, още повече в толкова тежки условия.

Газпорм трябва д компенсира спада в производството на другите гигантски полета в западен Сибир. Ако не разработи бързо Щокман (срокът за това е определен за 2013), възхваляваният проект Северен поток, който сега се полага по дъното на Балтийско море до Германия, ще бъде празен. Нито пък амбицията на Газпорм да вземе дял на пазара за втечнен приоден газ в Америка - друга дестинация на газа от Щокман - ще може да бъде изпълнена.

И все пак това не обяснява защо Газпром избра точно Total, шансовете на който се оценяваха като най-ниски. Отговорът е политика. Решението е част от тактиката на Кремъл да сключва двустранни енергийни споразумения с европейските страни и да превърне националните им енергийни компании в пламенни поддръжници на комерсиалните и политическите интереси на Москва. Експанзията на Газпром и на другите национални шампиони на западните пазари от много време е амбиция на Кремъл, но директните и често пъти недодялани опити досега не сработиха. Сега той има могъщи агенти в Европейския съюз.

Сделката с Total завършва серия от смесени предприятия, които Газпром е изградил в Германия, Италия, Великобритания и сега във Франция. В Германия Газпром има джойнт венчър с BASF и тесни отношения с Ruhrgas, които държат 7% в Газпром и имат представител в неговия борд. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер е бос на смесен руско-германски консорциум, който строи тръбопровода Nord Stream до Германия. Той е един от най-гласовитите адвокати на Кремъл.

В Италия Газпром поддържа топли отношения с ENI и Enel. Тази година двете италиански компании (също след като г-н Путин си поговори по телефона с премиера на страната Романо Проди) получиха малко от руските газови запаси. ENI е партньорът на Газпром в разширението на тръбопровода Син поток през Черно море. И тъкмо когато отношенията на Русия с Британия стигнаха надира, BP се съгласи да направи джойнт венчър и да размени активите си с Газпром в замяна на парична компенсация за загубата на газовото поле Ковикта. Газпром може и да връща на BP 25% от Ковикта, но в замяна откровено очаква услуги.

Сделката на Кремъл с Total е от същия вид, но има и допълнително политическо изменение. Предшественикът на Саркози, Жак Ширак, бе един от най-преданите поддръжници на Путин в ЕС. Много наблюдатели предполагат, че Саркози може да възприеме по-строга линия. Предлагайки на Total съблазнителната сделка, Путин прави един „баражен анонс" в надеждата, че Саркози ще последва прмера на предшественика си във взаимоотношенията с Русия. Периодът е изключително чувствителен поради сблъсъка на противоположните позиции на ЕС и Русия за съдбата на Косово. Докато Саркози празнува сделката за Total, която се осъществи с негова помощ, той може да си помисли и какво Москва ще очаква в замяна.