Колкото повече говорим за наближаващата рецесия в САЩ, толкова повече се чуват всякакви коментари за това как тя ще се отрази на развиващите се пазари. През последните години те радваха световната икономика с рекордния си растеж и бяха перфектно място за изнасяне на производство, станало нерентабилно в западните държави. Благодарение на огромните чужди инвестиции и рекордната цена на суровините обаче, "новите" икономики стават все по-независими от развитите страни и вече се поддават по-слабо на икономически сътресения. Именно това е

дебатът за "отвързването"

(decoupling), който става все по-актуален днес. Икономистите продължават да спорят по темата за това дали новопоявилите се икономики ще последват САЩ към започналата вече рецесия или не. Най-песимистичното изказване, е че "няма никакъв смисъл да говорим за "отвързване" в ерата на глобализма", тъй като икономиките са станали толкова зависими в търговски и финансов план, че автоматично правят бизнес циклите напълно синхронизирани. Последвалият срив на световните фондови борси, в следствие на започналата американска криза, показва най-ясно това. Все пак си заслужава да разгледаме по-обстойно темата и да се опитаме да вникнем в коментарите на анализаторите, които твърдят, че "отвързването"не само, че не е мит, а дори може да спаси световната икономика.

Отвързването не значи, че при по-тежка рецесия в САЩ няма да има последици за развиващите се държави. Това би било нереално дори да се дискутира. Подобни държави са все по-интегриарни в световната икономика (износът им се е увеличил над два пъти за последното десетилетие до почти 50% от БВП). Логично е при по-сериозна икономическа криза, износът за САЩ да намалее. Различното в случая, е че техният ръст днес ще се забави с по-малко отколкото при предишни американски рецесии, тъй като вече лесно се намират нови пазари. Повечето нови икономики се радваха на силен ръст през последното тримесечие на 2007 г., въпреки че американската икономика намаляваше оборотите си, а с нея и вносът.

Една от причините за това е, че докато износът на стоки към Америка намаляваше, то към останалите нововъзникнали икономики се засилваше. Ръстът на китайския износ към САЩ падна с едва 5% на годишна база, но пък се увеличи към Бразилия, Индия и Русия с повече от 60% за същия период. Китай е успял да покачи експорта си и към държавите от Близкия Изток с над 45 на сто. Половината от китайската външна търговия вече е насочена към развиващите се пазари. Почти същата тенденция забелязваме и с южнокорейския износ към САЩ, който се е понижил с 20% за последната година, но пък за сметка на това е нараснал с 20% към новите пазари от Азия и Източна Европа.

Втори поддържащ фактор е, че в много развиващи се пазари, националното потребление и инвестиции преживяха подем през 2007 г. Потребителското търсене там се е увеличавало около 3 пъти по-бързо от това в развития свят. Инвестициите дори са успели да отбележат още по-сериозен напредък. Според последния доклад на британската банка HSBC, реалното изразходване на капитали от развиващите се пазари е нараснало със зашеметяващите 17% през изминалата година, в сравнение с не дотам впечатляващия ръст от 1.2% при богатите страни.

Скептиците твърдят, че по-голямата част от тези инвестиции, са били насочени към експортния сектор, което ги прави силно изложени на смущения от икономическа криза в САЩ и Европа. Всъщност, едва 15% от китайските инвестиции са били свързани с износа, а останалите са били най-вече в инфраструктурата и производството.

Все пак не само Китай строи електроцентрали, автомобилни и железни пътища, голяма част от петродоларите на арабските страни също се инвестират в искрящи небостъргачи и нови летища - без да споменаваме ски съоръженията в пустинята. Мексико, Бразилия и Русия пък ръководят големи инфраструктурни проекти у дома, за които ще бъдат нужни дълги години и сериозни инвестиции.

Четирте най-големи "нови" икономики (БРИК), които допринесоха за 40% от ръста на световния БВП през миналата година, са най-малко зависими от САЩ. Износът към САЩ представлява само 8% от китайския БВП, 4% от индийския, 3% от бразилския и 1% от руския. Повече от 95% от китайския ръст за 2007 г. е следствие от вътрешното потребление. Развитието на Китай се очаква да се забави през 2008 г., но все пак ще запази стабилни стойности от около 9-10 на сто. Китайската икономика се бори с инфлацията, а премиерът Вен Дзябао предупреди за реалната опасност от икономическо прегряване.

По-малките икономики в Азия изглеждат по-уязвими

Например малайзийският износ към САЩ представлява цели 22% от техния БВП, като за последните 12 месеца той е намалял с 18 на сто. Все пак икономическият им ръст скочи до 7.3% през четвъртото тримесечие на 2007 г., благодарение на потребителските разходи и направените крупни инвестиции за инфраструктура.

Мексиканският износ към САЩ представлява 27% от БВП на страната. Ръстът на икономиката е 3.8% през четвъртото тримесечие спрямо същия период година по-рано, но работните места в производството са намалели заедно с внесените пари на мексикански граждани от чужбина. Продажбите на дребно успяха да се покачат с едва 1% за 2007 година. Все пак икономиката се представя по-добре отколкото при предходни американски рецесии, от части заради високите петролни печалби.

Американските икономически несгоди често са водели до рязко понижение в цената на петрола и друите суровини, но този път голямото търсене от страна на Китай и Индия поддържа цените рекордно високи. Бразилският износ се е покачил с 26% на годишна база през февруари. Ако цените на стоковите пазари се запазят във високите си нива, ще се запази и износът на Китай към държави, специализирани в добива и търговията на суровини и материали. Остро икономическо забавяне в Китай би ги наранило повече отколкото една рецесия в САЩ.

Последният доклад на Международния валутен фонд подкрепя идеята, че може да съществува "отвързване" и глобализация едновременно. Експертите разделят 106 държави в три групи - рзвити, държави с развиващи се пазари и страни с ниски доходи (които са по-малко интегрирани в световната икономика). След това те измерват как връзката между икономиките се е променила след увеличаването на трансгранични парични потоци. Те достигат до извода, че ръстът е станал по-синхронизиран между развитите икономики и също така сред държавите с развиващи се пазари. Но учудващо е, че икономическото действие при държавите с развиващи се пазари се е отделило (или "отвързало") от това на развитите икономики през последните две десетилетия. Влиянието на богатите икономики върху ръста на държавите с развиващи се пазари се е понижило рязко.

Общото мнение гласи, че бизнес циклите трябва да станат по-свързани, тъй като в условията на световна глобализация всички сме в една и съща лодка. Но това се основава на

остарялото твърдение, че бедните държави разчитат единствено на богатите

западни пазари, за да оцелеят. Вместо това, търговията между икономиките с развиващи се пазари се е покачвала по-бързо и сега представлява повече от половината от общия им износ. Развиващите се икономики като група, вече изнасят повече за Китай отколкото за САЩ.

Икономисти припомнят, че тази тенденция се дължи на факта, че Китай внася огромно количество части за сглобка и полуфабрикати, които на следващ етап изнася за САЩ под формата на готова продукция. Именно поради тази причина, Китай се явява един вид разпределителен център на световния износ за САЩ и така неминуемо ще пострадат при по-сериозно икономическо забавяне отвъд океана. Има голяма доза истина в това, въпреки че според последните анализи, сериозна част от азиатския износ към Китай, вече се поглъща от вътрешното потребление.

Друга причина поради която глобализацията и "отвързването" могат да съществуват заедно е най-ясно демонстрирана в световен мащаб през последните години. Все по-отворените западни икономики не само увеличиха търговията си с развиващите се пазари, но и повишиха производителността им и доходите на населението. През 2007 г., ръстът на БВП при "новите икономики" е бил средно 8%, което е било 4 пъти повече от този на развитите страни.

Една по-тежка американска рецесия все пак може да окаже неблагоприятен ефект върху развиващия се свят, особено ако доведе до нов трус на финансовите пазари и разклати потребителското и бизнес доверие. Продължаващата обезценка на американската валута също би имала негативен ефект върху износа на сега прохождащите икономики.

Като че ли за първи път обаче, развиващите се страни ще могат да се възползват изцяло от монетарната си и фискална политика, за да контролират посоката на икономическо развитие. В миналото, когато те оцеляваха благодарение на чуждите капитали, нямаха ресурса да управляват автономно икономиките си. Тогава потенциална рецесия в САЩ водеше до моментално изтегляне на чуждите инвестиции от пазара и неминуем икономически крах. Това накара правителствата да увеличат лихвеното ниво и да затегнат фискалната политика.

Страните с големи външен дълг и процент на чуждите инвестиции като Южна Африка, Турция и Унгария, все още са изложени на риск. Повечето развиващи се пазари обаче, вече притежават голям излишък по текущата сметка и съществени валутни резерви. Други пък разполагат с бюджетен излишък, който при нужда лесно може да се трансформира в жизненоважни фискални стимули.

Всъщност един от основните доводи за "отвързването" идват от самата Америка. Печалбата на някой компании като Coca-Cola, IBM и DuPont, е била по-висока от очакваното главно заради силното търсене на развиващите се пазари. С други думи, част от американския бизнес вече се развива по-бързо от националната икономика. Ако това продължи, теорията за зависимостта на световното стопанство, може скоро да бъде окончателно разбита. 

За написване на статията са заимствани материали от The Economist и Financial Times.