Ред позитивни тенденции в еволюцията на пазара на земеделската земя у нас забелязват експертите в областта. Така можем да обобщим резултатите от презентация на АДСИЦ Елана фонд за земеделска земя - първи фонд за инвестиции в земеделска земя в България и най-голям частен собственик на земя в страната.

Гледайки към случващото се на пазара на земеделска земя от началото на Прехода до сега, експертите от Елана разделят пазарната естествена история на през близките 18 години условно на 3 периода.

Първият, който обхваща интервала между 1989г. и 2001г. е наречен „Първа вълна поземлени отношения". През него протичат реституционните процеси. Реален пазар на земя липсва, а цената на един декар варира между 40 и 150 лв.

Вторият етап е дефиниран като преходен и обхваща периода 2002г.-2005г. През него желаещите да продават земя са много, а потенциалните купувачи - малко. Цената въпреки това се покачва - тя варира между 100 и 160 лв./дка. През периода е създаден и първият АДСИЦ за земеделска земя.

Последните две години бележат Втората вълна поземлени отношения. През него вече се наблюдава възникването на реален пазар. Наличието на остра конкуренция между много купувачи води до повишаване на цената до ниво между 150 и 300 лв./дка.

Тези цени обаче много зависят от местоположението и категорията на земята. Цената на декар земеделска земя в Добруджа в момента се движи между 400 и 700(750) лв./дка, научихме от експерти. Ако земеделският масив е с площ над 50 дка., цената се увеличава с 20%. Става дума за изцяло земеделска земя, акцентира нашият източник.

Земя, на която може да се смени предназначението (в близост до пътна артерия или с възможност за развитие на туризъм), се продава при съвсем различни условия. Близо до Румънската граница например цените започват от 400 лв./дка, а в по-плодородните региони край морето собственици и брокери искат до 800 лв./дка.

Проучване на пазара на земя в други средно- и източноевропейски страни, направено от Елана, показва, че цената на земята в България е по-скъпа отколкото в някои страни и по-евтина отколкото в други. В Чехия, Унгария и Полша тя държи по-високи цени отколкото у нас. По-евтина е земята в северната ни съседка Румъния и например в Естония.

Да се върнем към тенденциите у нас. Преди появата на АДСИЦ-а разглежданият пазар е доста хаотичен и се характеризира с ниска степен на прозрачност при сделките и ниска ликвидност. Появата на големия институционален играч обаче променя тези тенденции - тя води до висока ликвидност, повишаване на прозрачността. Наблюдава се „изсветляване" и формализиране на арендните отношения.

Забелязват се и други положителни явления и процеси. Продавачите печелят от високата конкуренция. Пазарът ясно се сегментира по цени, райони и категории. Земеделската земя се превръща в средство за обезпечение по заеми.

Какви са предвижданията за бъдещето на пазара?

Според експертите от Елана пазарната стойност на раздробената, зле управляваната и некачествена земя (т.е. минималната цена) ще задържи настоящите си нива. Тази на добре управляваната, качествената и респективно носеща стабилен доход земя обаче ще се покачва.

Наблюдава се постепенен процес на концентрация на критични маси земя в ограничен кръг собственици в отделни землища, който ще добива все по-ясни очертания в бъдеще.

Очаква се нататъшно "изсветляване" на поземлените отношения.

Ето и някои от основните явления на световния пазар на земя, които е вероятно да са трайни тенденции.

Все по-широко разпространение добива използването на земите за отглеждане на суровини за биогорива - до 2020г. биогоривата трябва да заемат 10% (само за ЕС) от общото потребление. Земите също така все по-често се използват за производство на електричество (ветрогенераторно и фотоволтаично).

На пазара на земя е вероятно да повлияе повишаващото се потребление на хранителни продукти, в следствие на увеличаващия се брой на населението в света и покачването на жизнения стандарт в някои области и региони.