Стоян Мавродиев - магистър по право от СУ "Св. Климент Охридски" и магистър по финанси от УНСС, народен представител в 41-то Народно събрание, председател на Комисията за финансов надзор и член на Консултативния съвет по финансова стабилност в периода 2010-2016, представител на България в IOSCO, IАIS и IOPS, от края на 2017 год. е главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие. Разговаряме с него за резултатите от първата му година на управление на тази държавна финансова институция.
Г-н Мавродиев, кои бяха водещите проекти за Българската банка за развитие през 2018-та година?
ББР изпрати най-успешната година от създаването си. Посрещаме 20-тия й юбилей с рекорден ресурс в подкрепа на малкия и средния бизнес. Договорените 1.5 млрд. евро с Китай надхвърлят целия привлечен ресурс в историята на Българската банка за развитие. За финансовите постижения от миналата година най-добре говорят цифрите - активите на държавната банка надхвърлиха 3 млрд. лв., което е с 552 млн. лв. повече спрямо края на 2017 година, когато поехме като ново ръководство управлението й. Отчетохме двойно увеличение на печалбата за същия период, като по предварителни данни тя е в размер на 43 милиона лева преди данъци.
За успехите се подготвихме отрано. В навечерието на миналата година приехме промени в устава на ББР, разширяващи обхвата на дейността ни и възможностите за финансиране. Новите насоки в работата ни бяха във фокуса и на организирания от нас първи международен икономически форум "Инфраструктура за растеж", който събра в София представители на европейски финансови институции, национални и международни банки за развитие, политици и финансисти. Темата е особено важна - как да се използват по-ефективно европейските средства за икономическа свързаност на Балканите и укрепване на връзките между ЕС и Западните Балкани. Ще я продължим и през тази година, тъй като и други банки за развитие от нашия регион проявиха желание да се присъединят към подписания на първия форум меморандум.
Активите на ББР надхвърлиха нивото от 3 млрд. лв., нараствайки с 22 % спрямо края на 2017 год. - или с 552 млн.лв.
А относно най-големия ни успех през миналата година - договорените 1,5 млрд. евро от Китайската банка за развитие са плод на няколкомесечни преговори, които водих с китайската страна. В резултат на това ББР подписа договор, чрез който осигури за България 75% от целия ресурс на Китай за Централна и Източна Европа по програмата "Един пояс, един път". Вече разполагаме с първия транш от 300 милиона евро и започнаха първите усвоявания по тази линия. В рамките на това споразумение предстои в следващите 5 години регулярно да договаряме финансирането, което ще ни бъде нужно за подпомагане на бизнеса и икономиката като цяло. Така че нашето домакинство на първата среща на Междубанковата асоциация Китай-ЦИE беше повече от успешно.
ББР се утвърди и като предпочитан трезор за съхранение на временно свободните парични средства на предприятия с държавно участие. В рамките на 2018 г. привлечените депозити от клиенти, различни от кредитни институции, нараснаха от 791 млн. лв. на 1.3 млрд. лв. Като говорим за нуждите на бизнеса, не можем да не акцентираме върху дяловия капитал, който осезаемо липсва у нас. С моя екип предприехме активни действия да бъде запълнена и тази ниша. През 2018 година ББР учреди свое ново дъщерно дружество - Фонд за капиталови инвестиции с капитал от 65 млн. лева, чрез който планираме да подкрепим конкурентоспособността на българските предприятия.
През миналата година ББР пусна и нов кредитен продукт за директно финансиране в рамките на "Плана за инвестиции за Европа". Какъв е интересът на бизнеса към него?
През изминалата 2018 г. кредитната дейност на банката се активизира, като бяха предоставени кредити за фирми в размер на почти 400 млн. лв., което е над 3 пъти повече в сравнение с отпуснатите 120 млн. лв. за 2017 г. Трябва да отчетем и развитието, което нашият екип постигна в специфичния сегмент на он-лендинг програмите за малките и средните предприятия. През последната година разрешените кредити се увеличиха над 4 пъти.
ББР е най-добре позиционираната банка в страната за привличане на средства от международни партньори, като в момента имаме 13 активни договора с 8 международни финансови институции.
Към "Плана за инвестиции за Европа", или казано по-популярно "Плана Юнкер", има голям интерес. Той дава финансови предимства на българските дружества, като им осигурява по-евтин ресурс за инвестиционни и оборотни кредити на минимална стойност от 300 000 лв. ББР е пионер в прилагането му, а в основата на всичко това е мисията, която сме поели, да подпомагаме растежа и развитието на малкия и средния бизнес. Особен акцент е поставен и върху новата ни програма за директно финансиране по "Плана за инвестиции за Европа", която е гъвкава и отговаря на нуждите на корпоративните клиенти.
Може ли да дадете повече подробности за заемите в подкрепа на стартиращи и малки компании?
Това е основният фокус в работата на нашето дъщерно дружество - Микрофинансиращата институция "Джобс". Статистиката показва, че всяка пета компания, която са подкрепили, е новосъздадена. Това е изключително мотивиращо за банката, тъй като й дава възможност да стане част от превръщането на една идея в работещ бизнес. Продуктите на МФИ "Джобс" с гаранционно покритие по програма COSME+ на ЕИФ позволяват на бизнеса да се възползва от кредити с облекчени изисквания за обезпечение и по-добри лихви. В момента дружеството разработва и нови програми, които предстои да стартират от тази година. Един от новите продукти например е насочен към нуждите на Местните инициативни групи в България. Това е дългосрочен кредит за финансиране до 300 000 лв. на одобрените от Държавен фонд "Земеделие" инвестиционни разходи за техни проекти.
Рекордните 1.5 млрд. евро, които договорихме с Китайската банка за развитие, надхвърлиха целия привлечен ресурс в 20-годишната история на банката.
В края на 2018 година ББР сключи и с Българо-американската кредитна банка споразумение по Програма COSME+ за подкрепа на малкия и средния бизнес. С ресурса, предоставен от нас, партньорите ни ще отпускат инвестиционни и оборотни кредити и банкови гаранции. Максималният размер на кредита ще бъде до 150 000 евро, а срокът за погасяване - от 12 до 120 месеца. Благодарение на тази програма гаранционното покритие става до 60% от размера на кредита. Така се намаляват изискванията за обезпечение от страна на бизнеса и се улеснява финансирането. Тази година ни предстои като акционер в Европейския инвестиционен фонд да домакинстваме и годишната среща на фонда, която ще се проведе в София. Така че отново ни очакват знакови събития в юбилейната за нас година.
Какъв е привлеченият от ББР финансов ресурс през изминалата година и за какво ще бъде използван?
Българската банка за развитие е без аналог сред финансовите институции в страната по отношение на привличането на средства от международни партньори. В момента имаме 13 активни договора с 8 международни институции като Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, Немската банка за развитие Кредитанщалт фюр Видерауфбау (KfW), Китайската банка за развитие и др. За последните 12 месеца сключихме общо три нови договора с международни финансови институции - два с Китайската банка за развитие - за 80 млн. евро и рекордният за 1,5 млрд. евро, както и един с Китайската Ексим банка за 50 млн. евро. Привлечените средства са за подкрепа на малкия и средния бизнес, за съвместно кредитиране от ББР и Китайската банка за развитие, синдикирани заеми, проектно финансиране, участие във фондове за дялово финансиране и подкрепа на проекти от взаимен интерес.
2019 г. дойде с нови регулации за банките във връзка с желанието на България да влезе в Банковия съюз и еврозоната. В какво ще се изразят те?
Действително, това е свързано с доста сериозни ангажименти. Процесът на подготовка за интегриране на българската банкова система в Банковия съюз и Валутен механизъм от една страна е ангажимент на държавата ни по Договора за присъединяване към ЕС. Свързано е и със стремежа ни към по-ускорено и тясно интегриране с развитите икономики в ЕС, с институционалните финансови и икономически механизми на Обединена Европа.
Поддържаме най-високите нива на ликвидност и капиталова адекватност в българската банкова система: капиталовата ни адекватност възлиза на 40,5% при средно 20.0%, като коефициентът на ликвидно покритие е над 1300% при средно 228%.
През 2019 година започва прилагането на няколко нови регулации у нас:
- Насоки на Европейския банков орган (ЕБО) за оценка на пригодността на членовете на топ мениджмънта и на вътрешния контрол. Това ще отмени указанията на БНБ за вътрешно управление в банките. Понятия като интегритет, честност, почтеност и независимост са определени за първи път.
- Насоки на ЕБО относно практиките, които трябва да се прилагат относно свързаните клиенти и големите експозиции, както и новата Наредба № 37 за вътрешните експозиции на банките.
От нас се иска хармонизация на българското банково законодателство, синхронизиране на практиките за прилагане на това законодателство (надзора на БНБ), ангажимент за изпълнение на препоръките на ЕЦБ и анализ доколко банките ни са достатъчно капитализирани срещу потенциални неблагоприятни икономически шокове.
През 2018-та година имаше много новини в сектора за банките. Каква е оценката ви за нея?
Много добра. Не само за банковия сектор, но и за икономиката ни въобще. Брутният ни вътрешен продукт за първи път надмина 100 млрд. лв. Активите на банковата система също за първи път достигнаха ниво от над 100 млрд. лв, като БНБ посочва, че нарастването им е с 5,9 млрд. лв. или 6% спрямо 2017 година.
Отчитаме значително увеличение на печалбата за 2018 г. По предварителни данни тя е в размер на 43 млн.лв. преди данъци при 22.3 млн.лв за 2017 г.
Качеството на банковите портфейли отчете осезаемо подобрение. Продължава и свиването на "лошите кредити" в портфейла на банките, което прави системата още по-стабилна. Нашата банка, спазвайки консервативните принципи при оценка на кредитния риск, също успя да намали дела на кредити в просрочие над 90 дни в кредитния портфейл с 2.6% за изтеклата година.
Рентабилността на банковия сектор се повишава и е по-висока от средната за Европа. Добра година и за реалния сектор, където растежът изпревари средния за ЕС, а ръстът на доходите e вторият най-висок за целия Европейски съюз. В основата на тези успехи са позитивните ефекти от членството на страната ни в ЕС, икономическата стратегия и политика на правителството, устойчивата фискална рамка и растящата конкурентноспособност на нашите предприемачи.
Да не пропускаме и положителния принос на водената от БНБ политика и постоянното подобряване на надзорните й и други функции. Макар че банковата ни система е стабилна, още през първото полугодие централната банка приложи надзорни мерки спрямо четири банки, при които има установени някои нарушения на регулаторната рамка. Трябва да се отдаде дължимото и на колегите в банковия и финансов сектор, които постоянно повишават нивото на услугите, които предлагат, в конкурентна, но коректна и колегиална среда.
Предоставихме на бизнеса кредити в размер на почти 400 млн. лв - в сравнение със 120 млн.лв. за 2017.
В ББР ние стриктно се отнасяме към новите регулации. Активното развитие на бизнеса при нас е съчетано със стриктно спазване на нормативните изисквания и поддържането на висока финансова стабилност. Българската банка за развитие има най-високите нива на ликвидност и капиталова адекватност в българската банкова система, надхвърлящи многократно регулаторните изисквания. Според последните налични данни е с най-висока капиталова адекватност в сектора. Общата ни капиталова адекватност възлиза на 40,5% при средно за банковата система 20.0% (към 30.09.2018г.), а коефициента на ликвидно покритие е над 1300% при средно 228% (към 30.11.2018г.).
Силното фискално представяне на България през изминалата година намери отражение в годишните доклади на международните рейтингови агенции. Финансовите пазари реагират положително на това. Кредитният рейтинг за страната ни е висок и с перспектива за допълнително повишение при включване на българския лев във Валутен механизъм II. Рисковите премии по държавните облигации на България са на най-ниските си исторически нива и отразяват тази позитивна перспектива за развитието на икономиката. Всичко това спомага за нарастване на доверието в българската банкова система, която е сред най-добре капитализираните и стабилни в целия Европейски съюз.