През следващия месец най-големите европейски банки ще решат дали е в техен интерес да се изправят срещу дуопола на Mastercard и Visa в плащанията, пише Politico, като отбелязва, че над тях расте и политическият натиск да разбият доминацията на Съединените американски щати.

Deutsche Bank, Commerzbank, BNP Paribas, ING, Santander, UniCredit и BBVA са сред 22-те институции, които могат да застанат зад проекта, носещ името European Payments Initiative (EPI). Целта му е да извади европейската индустрия за трансгранични плащания извън влиянието на Вашингтон.

Усилията на европейските банки идват и в момент, в който те нервно гледат към американските технологични гиганти Google, Amazon, Facebook и Apple (или GAFA), чиито амбиции за навлизане във финансовите услуги растат. "Изправени сме пред дуопол на Visa и Mastercard. Те увеличават пазарната си мощ. В същото време решенията на GAFA навлизат на европейския пазар, а ние нямаме нищо европейско", заяви в интервю за изданието главният изпълнителен директор на EPI Мартина Ваймерт.

Тя е представила плана на банките в началото на август и сега те трябваше да решат дали подобен смисъл от бизнес гледна точка. Решението се очаква през октомври или ноември.

Опасенията от загуба на суверенитета при плащанията не са безпочвени. След като Вашингтон изостави иранската ядрена сделка, тогавашният президент Доналд Тръмп заплаши да изключи Европа от долара, тъй като европейските столици искаха да избегнат американските санкции в опит да спасят сделката с Техеран.

Няма гаранция, че проектът ще тръгне. Две дузини банки изоставиха подобна инициатива под името Monnet Project през 2011 г. заради въпросителни около бизнес модела и липсата на политическа подкрепа.

Този път обаче Европейската комисия и Европейската централна банка хвърлят тежестта си зад инициативата. Централните банки на Германия и Франция също оказват твърда подкрепа.

Ваймерт се надява проектът да започне работа през първото полугодие на следващата година. Целта е той да предлага мигновени разплащания за потребителите и малкия бизнес и да опрости електронните транзакции, които в някой случай се забавят до два дни. (Забавянето се дължи на факта, че банките трябва да изискат от клирингова къща да преместят парите от един депозит в друг - процес, който включва проверки кой праща парите, на кого и къде).

След това EPI ще разшири услугите си и ще започне да предлага дебитни и кредитни карти - най-вероятно от 2023 г. - както и дигитални портфейли. Пълното разгръщане се очаква да продължи поне до 2025 г.

Mastercard и Visa твърдят, че не се притесняват.

"Разбираме въпроса, свързан със суверенитета", казва Джейсън Лейн, изпълнителен вицепрезидент за пазарното развитие на Mastercard в Европа. И допълва, че би приветствал конкуренция. Говорител на Visa също приветства възможността за по-конкурентен пазар.

През 2016 г. Visa и Mastercard отговарят за над две трети от всички картови разплащания в Европейския съюз - позиция, която им дава контрол върху изключително ценни данни.

Една от ползите на EPI е, че проектът е измислен с идеята да спазва стриктните изисквания на GDPR. "Най-важните и интересни данни, които имам за вас, като потребител, са тези за плащанията. Аз, лично, не искам те да бъдат продавани", казва Ваймерт.

За някои, като Германия и Франция, инициативата е и най-добрият антидот за забавяне на прогреса по пускане на дигитално евро. Те посочват, че подкрепят идеята за дигитална европейска валута, но са нужни далеч повече тестове - а EPI може да започне след още година.