Престъпните организации — точно както легалният бизнес — пострадаха заради икономическата криза. Но италианската мафия вече си е осигурила огромни приходи, които ще потекат скоро, пише Bloomberg.
Миналата година, когато Италия попадна под клопката на вируса, мафията започна да прониква в компаниите, чиито приходи пресъхнаха, в опит да източат пари от фонда за възстановяване на Европейския съюз и помощта от €1,8 трлн., която, отчасти, ще започне да тече към закъсалите компании по-късно тази година, казва Маурицио Валоне, най-видният разследващ в страната.
Криминални групи като Ндрагета в южния регион Калабрия и Коза Ностра в Сицилия търсеха начин да влязат в законни бизнеси, които ще бъдат първи при получаването на помощ от Брюксел, казва Валоне. "Мафията избира компании, които са най-добре позиционирани да се възползват от поръчките, особено в здравния и инфраструктурния сектори, където ще потекат големи суми. Те ще се опитат да вземат всичко. Ние трябва да се уверим, че няма да получат и едно евро". В момента правителството на Марио Драги подготвя план как да похарчи очакваните от Европа €209 млрд.
Италианските компании пострадаха особено тежко в кризата заради бюрократичните спънки пред гарантираните от държавата кредити.
Мафията се възползва от възможността да предложи помощ на малките и средни предприятия, отчаяни за ликвидност, в икономика, която се сви с 8,9% миналата година. Но срещу дял от бизнеса. През 2020 г. броят на съмнителните финансови операции, отчетени от централната банка, се покачва със 7% до 113 хил. Това привлича вниманието и на ОЛАФ, която ще следи внимателно как ще се харчат европейските пари.
Доклад на антимафиотската дирекция предупреди още, че в средносрочен план мафията може да погълне множество легални бизнеси и да започне да ги използва за пране на пари и източване на публични средства.
Валоне настоява за по-внимателни проверки при възлагането на обществени поръчки. В момента полицейските органи правят проверки на компанията, която печели договор преди началото на проекта. Той иска разследващите да следят и паричните трансфери, както и подизпълнителите и доставчиците. Брюксел също настоява за по-строг контрол.
Той обаче идва със собствени проблеми. Италия, безпомощно удавена от бюрократи, и сега не успява да похарчи голяма част от структурните фондове от ЕС. Към края на 2019 г. тя е успяла да вложи едва 30,7% от тях, при 66,2% за Финландия, която стои начело в класацията и 39,6% средно за съюза.