Ако сте карали през Ъпстейт Ню Йорк или Върмонт в САЩ, има приличен шанс да сте спирали в удобен магазин с ръкописно лого в тухлено червено и бяло, чиято отчетлива атмосфера в духа на 50-те години на миналия век носи лека носталгия на сладоледен салон, разказва Inc.com.

Вътре има стандартните за този тип магазини храни, чипс и сода, но има и витрина за сладолед. Това е един от 330-те магазина на Stewart's, които са разпръснати из Ъпстейт Ню Йорк и Върмонт. И да, сладоледът - продаван на топки, пластмасови кутийки и хартиени кутии от половин галон, с имена като "Пътека от мус" - е точно толкова добър, колкото се говори.

Това е много повече от удобен магазин, поддържайки репутация на място, което продава собствен домашен сладолед, както го знаят нюйоркчани. Това е бизнес за 1.5 млрд. долара с 4500 силно лоялни служители и типичен пример за гъвкавост, която не само преживява 3 поколения семейно лидерство, но и умело се насочва към нови линии на дейност, тъй като потребителските вкусове се променят.

Стратегия за сладък растеж

През 1917 г. братята Чарлс и Пърси Дейк изкупуват семейната ферма от баща си, с идеята да разпространяват по-широко млечните си продукти. Избиват масло с надеждата да го продават на местния магазин. Но през 1921 г. двамата разбират, че ще печелят повече от производството на сладолед и още през първата година продават 4000 галона от новия си продукт. Купуват си Ford Model T и ръчно доставят бъчви със сладоледа в близките градове.

Братята продължават да развиват бизнеса си през годините, добавяйки съоръжения за пастьоризация, обслужващи местните млекопроизводители. Тогава избухва Втората световна война и всичко се променя. Модерното млекопреработвателно предприятие на братята бързо превръща в най-големия производител на масло на Източното крайбрежие.

Синът на Чарлс - Чарли е изпратен да служи в пехотата в Европа. Когато се връща у дома през 1945 г., го чака нова работа. Баща му и чичо му са купили малък магазин за сладолед, наречен Stewart's, и малка мандра. Тя притежава лицензи за продажба на мляко в други градове, каквато е целта на Дейк. Братята отварят магазина и го зареждат със собствения си сладолед, който могат да произвеждат в много по-големи количества, след като недостигът на захар по време на войната остава в миналото.

Сладоледът е ключова част от бизнеса на компанията

Източник: Stewart's

Сладоледът е ключова част от бизнеса на компанията

Чарли Дейк прозира възможност в този бизнес и отваря още подобни магазини в околните населени места. Така за 5 години магазините Stewart's се увеличават до 50. С идеята за по-нататъшно развитие бившият войник подава молба до Министерството на земеделието на САЩ за разрешително да продава мляко, произведено в собствената му мандра (дотогава компанията няма право да продава собственото си мляко в магазините си).

Разширяването чрез придобивания продължава през 70-те и 80-те години, като по този начин се разширява и марката. Днес около 3/4 от стоките в магазините Stewart's се произвеждат или разпространяват от самата компания, а повечето от тях произхождат от околността. Компанията дори притежава собствени цистерни, които зареждат бензиноколонките пред обектите й.

Служителите се грижат за поддръжката на хладилниците и поддържат физическите магазини чисти и в работен порядък. За разлика от търговските вериги или франчайзи, когато екстремно време удари района, Stewart's обикновено е единственият отворен магазин. Тази стратегия позволява на компанията да поддържа ниски цени, като 90% от стоките й са по-евтини от тези при конкурентите.

Надхвърляйки очакванията

Днес магазините на компанията изглеждат така

Източник: Stewart's

Днес магазините на компанията изглеждат така

Сега в своето трето поколение лидерство внукът на Чарлс Дейк - Гари Дейк стана президент на компанията през 2003 г. - Stewart's е нещо като еднорог. Компанията не само се представя по-добре от останалите братски семейни бизнеси - само 30% от фирмите преживяват второто поколение, а едва 10% от тях оцеляват през третото поколение - но и остава категорично частна. Stewart's редовно избягва запитванията за интервюта от медиите и избира да остане частна компания, без да се изкушава от големите богатства, които предлагат капиталовите пазари.

"Необичайно е да видим толкова големи и ценни компании, които не пускат своите акции на публичния пазар. Ако погледнете защо компании като Microsoft или Google стават публични, то е, за да предложат акции на служителите, така че те да спечелят нещо от това", казва Дейвид Йермак, професор по финанси в Stern School of Business в Нюйоркския университет.

Stewart's се отплаща на служителите си по друг начин. Компанията разработва план, според който някои от стоките стават собственост на персонала. Това означава, че около 40% от компанията е собственост на работници, които Stewart's нарича "партньори". Всеки, който работи повече от 1000 часа годишно, става "партньор" и получава част от собствеността върху стоките.

За 2017 г. дружеството дава 11 млн. долара за този план - около 15% от брутните разходи за възнаграждения. Според компанията 1000 от нейните около 4500 работници притежават над 100 000 долара, а близо 70 имат повече от 1 милион долара. Млекопроизводството и млекопреработването в щата Ню Йорк осигуряват близо 26 000 работни места.

Доброто отношение към работниците, давайки им гъвкавост, облаги и пенсионни сметки, облекчава натиска върху компанията да стане публична. То подкрепя и задържането и лоялността сред служителите.

Подобна политика носи и друга полза. "Служителите могат да работят по-усилено или да бъдат по-лоялни към такава фирма", казва Маргарита Цуцура, ръководител на отделението за семеен бизнес в Cornell's SC Johnson School of Business.

Макар да не дава интервюта, Гари Дейк изглежда мисли за Stewart's като за своеобразен антипод на Amazon. "Ние правим това, когато толкова много други търговци на дребно се опитват да автоматизират своите служители, като премахват контакта с клиентите си, заменяйки го с електронни поръчки и т.н.", казва Дейк в изявление.

Stewart's остава бизнес близък до клиентите, а служителите му са жизненоважни. Но това не значи, че компанията не се интересува от иновации. Напротив - много от действията й в последните години са фокусирани върху производството и разпространението на повече хранителни продукти, тъй като клиентите избягват бързата храна, но все пак искат храни, подходящи за моментална консумация.

Въпреки това, един аспект на бизнеса продължава да бъде очарователно носталгичен: сладоледът, който все още е голяма атракция в Stewart's. Когато питат Дейк кой е любимият му сладолед, той отговаря: "Не бива да имате любимо дете, а аз не трябва да имам любим вкус."