Правителствата в Европа, Съединените американски щати и други развити нации поемат към експеримент, свързан с климатичните промени: те ще използват мита, за да ограничат въглеродните емисии. Идеята има потенциал да пренапише правилата на световната търговия, пише The Wall Street Journal.

Обект на новите правила ще бъдат стоманата, химикалите и цимента. Митата ще дават конкурентно предимство на производителите в страни, в които емисиите са сравнително ниски.

Идеята започва да се възприема от американския бизнес, особено в тези индустрии, както и сред политиците, които виждат възможността да спечелят гласовете на местните производители и работещите в тях. През почивните дни администрацията на Байдън представи първото търговско споразумение, в което е инкорпорирана подобна концепция. Споразумението с Европейския съюз ще намали вноса на стомана от страни, които генерират високи нива на емисии.

Как работят въглеродните мита? В момента местните закони окуражават намаляването на емисиите. Страна, която въвежда въглероден данък или подобна регулация върху стоманолеярна, например, повишава разходите и цените на дадената компания, което я прави по-малко конкурентоспособна на местния пазар.

Подобен ход окуражава купувачите да внасят по-евтина стомана — потенциално произведена чрез емитиране на повече въглеродни емисии. Или пък кара производителите да местят дейността си в страни с по-меки регулации — което обезсмисля ползите за околната среда.

Рискът при въглеродните мита са подобни на тези, които идват с обичайните търговски бариери: те могат да повишат разходите за производство, а оттам и цените, което пък нанася удар по бизнеса и потребителите. Те ще засегнат икономиките на развиващите се страни, които зависят от износа. И ще подкопаят настоящите споразумения за търговия. Някои държави вече ги нарекоха "протекционизъм под прикритие".

Изчислява се, че четвърт от световните емисии на парникови газове се емитират от стоки, които преминават границите, гласи доклад от 2018 г. на KGM & Associates и Global Efficiency Intelligence. В него се посочва, че емисиите, за които развитите страни твърдят, че са елиминирали, просто са прехвърлени към развиващите се страни.

Икономисти и политици обмислят идеята през последните две десетилетия, за да изравнят правилата за местните компании и да окуражат търговските партньори да затегнат правилата.

Засега Европейският съюз и Съединените американски щати не дават детайли относно въвеждането на плана, но заявиха, че той ще бъде въведен в сила през следващите две години. Байдън допълни пред репортери, че новото споразумение "ще ограничи достъпа до нашия пазара на "мръсна" стомана страни като Китай".

Европейският съюз поведе идеята за въглеродни мита, представяйки своя план през юли. При настоящата система местните компании купуват разрешение за емитирането на въглероден диоксид, като настоящите цени са около €60 за метричен тон.

Новото предложение гласи, че ЕС ще облага с подобни суми и производителите извън съюза. Първоначално то ще важи за четири сектора, които допринасят значително: стоманата, алуминия, цимента и торовете. Брюксел се надява да въведе в сила правилата до 2025 г.

Правителствата на Великобритания, Япония и Канада обмислят подобен ход. В САЩ от 2015 г. бяха представени десетина законопроекта — и от демократи, и от републиканци.

Въглеродните мита ще пренаредят картината в световната търговия. Например, китайската и украинска стомана, която излиза от особено замърсяващи пещи, ще загуби пазарен дял от по-ефективните производители в Канада и Южна Корея, според доклад на Boston Consulting Group.

Изчислява се още, че мита от $43 на тон ще намали вноса на стомана в САЩ наполовина и напълно ще елиминира покупките от държави като Китай и Бразилия.

Производителите на петрол от Саудитска Арабия, които имат лесен достъп до "черно злато" близо до повърхността, ще увеличат пазарния си дял в Европа, тъй като митото ще бъде наполовина от това за руските и канадски производители, които използват повече енергия, за да добият петрола.