Какво им е хубавото на коментарите за “безперспективното”, “мързеливо” и “некадърно” младо поколение? Това, че човек може да ги обори с толкова много добри примери. Един от тях е момичето на Forbes – Екатерина Карабашева, която успя да спечели журито на престижното списание и да се превърне в един от най-успешните предприемачи под 30-годишна възраст за 2015 г.
За скромните си 26 години Екатерина има толкова дипломи и професионален опит зад гърба си, за колкото някои хора на много по-солидна възраст само биха могли да си мечтаят. Тя има диплома за бакалавър по Медии и комуникации от Университета в Триер и такава за магистър от Берлинския университет по изкуства. Междувременно е била на обмен в Токио и на стаж в Щатите. Вероятно покрай пътуванията си е успяла да прибави и някой друг чужд език към знанията си и в момента владее общо шест – освен майчиния български и немски, английски, руски, италиански и японски.
Forbes обаче се спират на нея заради мобилното приложение Jourvie, което от просто идея се превръща в реален работещ проект. Екатерина се съгласи да разкаже по-подробно за него в следващото интервю за Money.bg:
- Екатерина, ти си сред най-успешните млади предприемачи за 2015 г. в социалната сфера според престижното списание Forbes. Какво е чувството да получиш такава висока оценка?
- Чувството е прекрасно – смесица от радост, гордост и нетърпеливо очакване на бъдещето. Изключително се радвам, че не един или двама, а четирима българи са в списъка на Forbes, и то в такива значими категории. Затова за мен е не само страхотно признание за постижението ни като екип на Jourvie, който работи вече няколко години върху проекта, а и е една висока оценка на световно ниво за това на какво сме способни ние българите.
- Ти беше отличена в списъка на Forbes във връзка със създаденото от теб и екипа ти мобилно приложение Jourvie. Разкажи в няколко думи какво представлява то.
- Jourvie е приложение, насочено към пациенти с хранителни разстройства като анорексия, булимия или компулсивно преяждане (склонност към преяждане). Такива разстройства засягат повече от 80 милиона души по целия свят, като за съжаление само половината успяват да оздравеят напълно. Анорексията е смъртоносна при около 17% от болните, което я прави психическото заболяване с най-голяма смъртност в света.
Целта на приложението е да улесни различни елементи от терапията за пациентите – като например воденето на хранителен протокол, дневник на чувствата или намирането на така наречените техники за справяне със стрес и емоционално трудни ситуации. Ние нямаме за цел да заменим терапията и работата със специалист, защото знаем, че едно мобилно приложение не може да направи това, което може да направи един експерт. Нашата цел е да подкрепим този процес и да улесним както пациентите, така и терапевтите.
Източник: Екатерина Карабашева
- Къде намира място Jourvie в съвместната работа между терапевта и пациента?
- При терапията на хранителни разстройства не става въпрос само за калории, мазнини, въглехидрати и т.н. Разбира се, и това има значение, но голяма част от проблема се крие в самото отношение към храната. Затова изготвяните от пациентите протоколи се анализират заедно с терапевта, за да се открият модели на поведение или мислене. Така например, може да се окаже, че определен пациент не може да яде в присъствието на определени хора от семейния кръг, защото има неразрешен конфликт, който от дълго време витае във въздуха и се отразява на тази връзка. Също така може да се окаже, че човек изпитва атаки на компулсивно преяждане всеки петък вечер. Това може да се дължи на големия стрес през седмицата или на страха от самотен уикенд. Заедно с терапевта се търсят решения на тези проблеми и други начини за справяне с емоциите, а не чрез ядене, неядене, повръщане и т.н.
Това са важни части от терапията, които обаче и до ден днешен се извършват на хартия. Хартиените формуляри обаче са много непрактични и много недискретни в ежедневието, особено когато трябва да се попълват по няколко пъти на ден в училище или на работа. Много често пациентите ги пропускат заради тези пречки и по този начин важна за терапията информация липсва.
Целта на Jourvie е да реши този проблем и да предостави възможност на пациентите да отговорят дискретно на въпросите в протоколите и да въведат в приложението данните, които споделят с терапевтите си, с помощта на няколко клика.
- Всъщност идеята за Jourvie първоначално е била основа за твоята магистърска теза. Какъв е пътят от концепцията за такъв проект до реалното му осъществяване?
- Идеята за Jourvie се роди заради моя собствен опит с хранително разстройство, когато се сблъсках с различни проблеми, за които ми се искаше да намеря решение. Няколко години след това видях възможност да разработя концепцията за приложението в рамките на магистърската ми теза в сферата на дигиталните комуникации в Universität der Künste (Университета на изкуствата) в Берлин и по този начин да създам решение и за други хора, изправени пред тази ситуация.
Като цяло процесът е много итерактивен и сме в непрекъснат обмен на информация и фийдбек/обратна връзка с пациентите, за да сме сигурни, че това, което правим, наистина им помага.
В самото начало подготвих хартиен прототип („paper prototypes“) на приложението и го представих на няколко пациентки, които познавах, както и на група в една клиника. Това беше буквално прототип на функциите на приложението, принтирани на хартия. По този начин разбрах, че намират идеята за много смислена и че биха ползвали такова приложение на много начално ниво – още преди да сме написали и един ред програмен код. Това е процес, който повтаряме при всяка нова идея. Например при въвеждането на нови функции винаги първо говорим с потребителите, както и с нашите ментори, за да разберем дали тази нова функция би им помогнала по някакъв начин.
- С какви предизвикателства се сблъска по време на този процес? Къде успя да намериш подкрепа и как подбра хора за екипа, работил по проекта?
- Кандидатствах по програма на Ashoka Foundation и SAP за финансова и менторска подкрепа на социални проекти и я спечелих. Това ми даде възможност да осигуря първоначалното финансиране на проекта, да доразвия концепцията, да събера екип и да създадем приложението с помощта на специалисти и пациенти. Екипът ни се състои от 6 човека, като 4 от тях работят върху Jourvie от почти от самото начало. Уменията ни се допълват взаимно, така че да покриваме задачите в сферите на програмирането, комуникациите, набиране на средства (fundraising), както и разбира се научни изследвания. Имаме много ценни ментори, които ни помагат в различни сфери.
- Какви са резултатите на Jourvie от пускането му в началото на 2015 г. до сега? От кои страни забелязваш по-голям интерес?
- Има различни параметри, по които измерваме въздействието на приложението. От една страна количествени (като броя на свалянията, продължителността на ползване и т.н.), но и качествени – например в каква ситуация точно се ползва и какво е влиянието върху пациентите. Редовно правим проучване с въпросници, както и срещи с потребители, за да разберем отговорите на тези въпроси.
До момента приложението е достъпно за телефони и таблети с Android и е било свалено повече от 12,500 пъти. В момента има около 1,700 активни потребители и още около 900 са заявили интереса си да бъдат оповестени веднага, когато пуснем iOS-версията за iPhone тази пролет.
Най-голям интерес има от Германия, немскоговорящите съседки Австрия и Швейцария, както и Щатите. Веднага след това е България.
Източник: Екатерина Карабашева
- Освен признанието на Forbes какви други отличия получи Jourvie?
- Досега сме носители и на няколко награди за приложението. Имаме първо място на международния конгрес за Хранителни разстройства в Австрия, както и на Aspirin Sozialpreis, който отличава иновативни проекти в сферата на здравеопазването. Освен това от септември 2015 г. получаваме финансиране от Европейската комисия.
Най-големият ни партньори и досега е Университетската клиника Шарите, с които от самото начало си кооперираме във връзка със съдържанието на приложението – те са експертите, с които обсъждаме нови идеи и следващите стъпки на научно ниво. Много е важно да имаме такъв експерт с нас, защото все пак работим в сферата на психическите заболявания и искаме да сме сигурни, че това, което правим, помага. Много ще се радвам в бъдеще да можем да работим и с повече клиники и организации от България.
- Как планираш да се развие Jourvie?
- В момента приложението е достъпно за потребители на Android и работим върху iPhone версия, която трябва да пуснем на пазара тази пролет. Освен това стартираме клинично изследване с две немски клиники и започваме работа с една от най-големите здравни каси тук. В бъдеще ще се радвам да разпространим идеята по-силно и в България и да работим с български организации и клиники, които искат да си партнират с нас по различни проекти.
Друга страхотна новина за нас е, че проектът ни беше избран от повече от 2,200 кандидатури като един от десетте финалиста в Google Impact Challenge. В този конкурс Google отличава иновативни дигитални проекти и приложения със значимост за обществото. От 8-ми до 24-ти февруари има онлайн гласуване за избор на победителя. Всеки, който иска да ни подкрепи, може да гласува на g.co/Ehrensache и по този начин да ни помогне.
- Смяташ ли в бъдеще да търсиш развитие за други твои идеи на пазара на мобилни приложения?
- Като цяло фокусът ми в последните години е бил в сферата на дигиталните технологии и тяхната връзка със здравеопазването, така че смятам да продължа да се работя с тази сфера. Доставя ми изключително удовлетворение да помагам за създаването на нещо, което има смисъл за други хора и което им помага в трудни ситуации. Бих искала в бъдеще да допринеса за създаването и на други решения и приложения, които да помагат на пациенти по време на тяхното лечение.
- В Германия, където живееш и работиш в момента, възможностите в тази сфера са големи. Какво мислиш за нейните перспективи в България?
- Германия даде много добри предпоставки да започна проекта тук, защото сравнително рано имахме достъп до начално финансиране и ментори с опит. В никакъв случай не смятам обаче, че в България възможностите са по-малки. Поддържам контакт с приятели и познати в България и много се радвам, че и там има все повече и повече условия за стартиране на нови социални бизнеси и че добрите идеи и талантливите предприемачи не се спират пред препятствия, а намират начин да продължат да развиват идеите си. Присъствието на все повече акселератори и програми за стартиращи бизнеси в България също ще допринесе много за развитието на иновативни идеи.