Дебатите около сделката за покупката на самолетите F-16 Block 70, които се проведоха в Народното събрание по време на ратификацията на договорите с Lockheed Martin Global INC и правителството на САЩ и на свързаните с тях промени в Закона за държавния бюджет, остават неприятното усещане, че управляващите плуват в непознати води.

Става дума за това, че договорите са подписани така, че изискват незабавно и - забележете - предварително плащане на цялата сума по производство и доставката на самолетите и съпътстващото ги въоръжение и навигационна и комуникационна техника. И поради това се налага разходите в държавния бюджет да бъдат увеличени с 1 829 млн. лева, а дефицитът по консолидираната фискална програма да достигне 2 429 млн. лева или 2.1% от Брутния вътрешен продукт.

Бюджетният дефицит лети на крилете на F-16 до 2.1% от БВП

Бюджетният дефицит лети на крилете на F-16 до 2.1% от БВП

И защо допълнителните разходи за самолетите са изцяло отразени в бюджетния дефицит?

При гласуването на всички тези закони финансовия министър Владислав Горанов отбеляза:"Два милиарда лева еднократно и накуп е сериозно фискално усилие, но можем да си го позволим." Вярно е. При 10.7 млрд лева фискален резерв можем да го свием до 8.3 млрд. лева при положение, че по закон в края на годината той трябва да е не по-малко от 4.7 млрд. лева. Можем да си позволим това плащане на куп, ама защо трябва да го правим? В условия на Валутен борд високият фискален резерв е може би най-важният елемент на финансовата стабилност на държавата като цяло и на отделните й финансови системи в частност. Неблагоразумно е, дори е държавнически безотговорно, той да бъде намаляван рязко при положение, че това може да бъде избегнато.

И тук идва въпросът защо не бе договорено плащане на части, като по този начин се намалят и рязкото годишно увеличение на бюджетните разходи и на бюджетния дефицит и рязкото намаление на фискалния резерв.

Тук идва обяснението на премиера Бойко Борисов, дадено пред конференцията на посланиците ни. "Аз настоях да платим самолетите веднага, защото ми омръзна, три пъти като идваме на управление да плащаме борчовете на онези, които са пазарили", заяви Борисов. Много мъжки, ама от държавническа гледна точка твърде несъстоятелен, да не кажем тъп, аргумент.

Освен това финансовият министър дава съвсем друго обяснение за причините, довели до решението цялата сума за самолетите да бъде платена веднага. "Когато нямаме кредитна история за подобен тип сделки с американската страна, друга възможност няма", заяви Владислав Горанов.

Е, кой лъже в случая? Премиерът или финансовият му министър?

Тук може да се направи коментар и за твърдението на Горанов. Кредибилността на една страна се определя от кредитния й рейтинг, който, освен настоящото й състояние, отразява и кредитната й история и перспективите за платежоспособността й. А до момента правителството не спира да се бие в гърдите с високия кредитен рейтинг на държавата.

Ако сляпо вярваме на изказването на финансовия министър за плащането на самолетите, излиза, че сегашният рейтинг на страната ни не е достатъчно висок поне за американската държава и за военнопромишления й комплекс. И недостатъчно висок - е меко казано. Ако пълният размер на плащането наистина е поставено като задължително условие за сделката, излиза, че американците искат от нас акредитив с пълно покритие. Подобни условия се поставят към страни, които или са във фалит, или са в нестабилно финансово положение, или към които няма никакво доверие.

Всички тези детайли оставят впечатлението, че при договарянето на сделката се е действало непрофесионално и е липсвал държавническия подход. Другото възможно обяснение е, че около въпросната покупко-продажба има детайли, които не ни се казват.