Енергийните общности правят "първи стъпки" у нас, докато в някои европейски страни - като Германия, Австрия, Швейцария - те са добре известна и регламентирана по един или друг начин сравнително разпространена форма на сдружаване. Какви са перспективите за развитие на енергийните общности у нас и от друга страна - какви са евентуалните предизвикателства и спънки, обсъждаха енергийни експерти и предприемачи на дискусионен форум в София, организиран от новосформираната Камара на енергийните общности в България (КЕОБ) с председател д-р Иван Хиновски.
Синтезираното определение дадено от енергийни експенти е, че енергийните общности са вид сдружение, основно от граждани, чиято главна цел е да имат възможност да осигуряват (почти) изцяло необходимата им електроенергия и/или топлоенергия чрез използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
В същото време, според представители на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), би трябвало да се изяснят следните въпроси:
- Ползите за гражданите от участието в енергийни общности;
- Как енергийните общности могат да участват на енергийния пазар, ако имат имат произведена излишна енергия в даден момент (период);
- Как на практика може да става организирането на живеещите в многофамилни сгради в енергийни общности.
Енергийният експерт Иван Хиновски от своя страна добави и други възможни "бариери" при създаване на енергийни общности у нас:
- Има "пречки" при сключване на договори за изкупуване на евентуалната излишна енергия;
- Няма достатъчно информация за изискванията и пътя за създаване на енергийни общности;
- Би могло да се помисли за (финансово) подпомагане от страна на държавата за създаването им;
- Има и някои чисто технически въпроси за решаване.
Беше изтъкнато, че при сегашните регламенти на европейско ниво за организирането и функционирането на енергийни общности, те не са комерсиални, а организации с идеална цел. Така че основната полза на участващите в енергийните общности граждани (освен използването на екологична енергия от ВЕИ) би могла да бъде, заплащането на по-ниски цени за електроенергия и/или топлоенергия.
Което от своя страна е свързано с либерализацията на пазара на електроенергия у нас и за битовите потребители - основно поради очаквания скок на цените на електроенергията при такъв пазар. Въпросната либерализация беше отложена за средата на следващата година.
Енергийни експерти отбелязаха, че преди да бъде създадена енергийна общност от група граждани (например от блока или квартала), трябва да се направят определени инвестиции в слънчеви панели (или вятърни турбини) и ако трябва съответното допълнително свързване към електроенергийната мрежа, т.е. се пресметне приблизително за колко време би могла да се изплати съответната инвестиция.
В тази връзка Стефан Апостолов от Индустриален клъстер по електромобилност посочи, че според предварителните изчисления, средният срок за който биха могли да се възвърнат средствата на инвестицията направена от дадена енергийна общност, е около три години - с уговорката, че това от вида на инсталацията и евентуално допълнителните такси.
"Хората би трябвало да имат някаква икономическа изгода, за да наблюдаваме създаването на повече енергийни общности у нас", изтъкна зам.-председателят на КЕОБ Стефан Абаджиев. По думите му, на практика целта е намаляване на разходите за електро и топлоенергия, а не печалба.
Към момента у нас има официално създадени и известни и на европейско ниво, само две енергийни общности.