Наскоро излязлата Парична статистика на БНБ за 2022 г. показа пълната, макар и по-обща картина за развитие на депозитно кредитния пазар у нас през първата изцяло инфлационна година. Интерес е по-специално пазара за вземанията и задълженията на населението от и към банките. Не може да не направи впечатление, че независимо от силния инфлационен натиск или благодарение точно на него, ръста на банковите кредити за граждани е близо два пъти по-голям от увеличението на спестяванията им.

В статистиката на БНБ пише, че депозитите на домакинства и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) са 72,037 млрд. лв. (46,6% от БВП) в края на декември 2022 година. Те се увеличават с 8,3% спрямо същия месец на 2021 г. (7,9% годишен ръст през ноември 2022 година). В същото време, кредитите за домакинства и НТООД са 33,127 млрд. лв. (21,4% от БВП) в края на декември 2022 година. Спрямо същия месец на 2021 г. те се увеличават с 14,6% (15,5% годишно повишение през ноември 2022 година). За същия период на 2021-а, ръста на депозитите на населението по данни на БНБ е 9%, а на кредитите е 13,4%. Година по-рано, през 2020-а, съотношението на тези показатели е обърнато - ръстът на депозитите е 9,7%, а на кредитите е 6,6%.

За коренната промяна на тези взаимоотношения в ръстовете в рамките на две години (периода 2020-а - 2022-а) могат да бъдат потърсени няколко причини. Спадът в ръста на депозитите се обяснява в много случаи заради таксите по тях и отрицателна доходност през целия този период. Въпреки това данните показват, че гражданите продължават да виждат банките като най-сигурния пазител на техните спестявания. Друг фактор за спада на ръста на депозитите е инфлацията, която изяжда покупателната способност на текущите доходи на населението и кара немалка част от него да посяга към спестяванията си.

Същевременно, безпрецедентно големият (макар и постепенно успокояващ се) ръст - 14,6%, на кредитите за 2022-а, обикновено се обяснява с взривообразното нарастване на заемите за покупка на жилище. Това на пръв поглед е така, защото данните на БНБ показват, че за 2022-а жилищните кредити са нараснали със 17,8%. Но всъщност едноличното лидерство на тези заеми за ръста на общия кредит за населението е валидно по-скоро за 2020-а, когато увеличението при жилищните кредити - 11% годишно, е над два пъти по-голямо от ръста на потребителските - 5% годишно. Подобна е ситуацията през 2021-а година - 17,6% при жилищните и 11,1% при потребителските кредити.

Тези показатели се обясняват от една страна с липсата на инфлация - поне до септември 2021-а, отрицателната доходност по спестяванията, понижаващите се лихви, както и все още сравнително поносимите цени на имотите. Това подтикваше гражданите с финансови възможности - като високи доходи и спестявания, да купуват жилища, виждайки в тях доходоносна и сравнително сигурна инвестиционна алтернатива на депозитите. Роля в засиления интерес към имотите изигра и Covid-кризата.

Никола Бакалов, ПИБ: Ерата на евтините пари приключи

Никола Бакалов, ПИБ: Ерата на евтините пари приключи

Инфлацията остава сериозно предизвикателство казва пред Money.bg главният изпълнителен директор на банката

През 2022 г. някои от тези фактори отпаднаха или се промениха радикално. Covid престана да влияе върху инвестиционните решения на населението. Инфлацията от нулева в рамките на 15-16 месеца стана непосилно висока за големи групи от населението, като рязко сви или напълно изяде излишъците в разполагаемия доход, принуждавайки много хора да посягат към депозитите и дори да прибягват към потребителски заеми. Последното може да бъде едно от обясненията (но не единственото) за увеличението на ръста на потребителските заеми до 12,4% годишно за 2022 година.

Единствено факторът ниски лихви остана непроменен. Независимо от рязкото увеличение на лихвените равнища в ЕС заради политиката на ЕЦБ, у нас ефекта на прехвърлянето им на кредитния ни пазар за гражданите се забави. Това стана заради спецификите на валутния борд (БНБ не може да определя със свои решения лихвени равнища) и заради законовата регулация при формирането на лихвите както при потребителския, така и при ипотечния кредит. Междубанковият пазар у нас пък е твърде неразвит, за да влияе на кредитния.

Поради изброените причини, лихвите по потребителските и по жилищните кредити започнаха да отбелязват някакъв ръст едва през последните два-три месеца на 2022 година (данните на БНБ са до края на ноември 2022-а). Но и той при потребителските заеми е напълно поносим за гражданите, а при жилищните е едва забележим.

Например средната лихва при потребителските заеми в края на ноември 2022-а е била 8,79%, а година по-рано - 8,05%. Ръст под 0,8 процентни пункта при двуцифрена инфлация наистина не би трябвало да бъде затруднение за когото и да било. При жилищните заеми пък увеличение на лихвата може да се каже, че въобще липсва. Дори обратно - има намаление. През ноември 2021 г. средният й размер е бил 2,64%, а през ноември 2022 г. - 2,55%.

Въпреки това, очакванията за бъдещо покачване на лихвените проценти явно правят гражданите по-предпазливи в решенията за вземане на дългосрочни заеми, каквито са жилищните. Това в комбинация със значително нарасналата цена на имотите и намаляването на ефективните доходи заради инфлацията, може да е едно от обясненията за свиването на ръста на жилищните кредити и доближаването му към паритет с този на потребителските.