Наскоро излязлата Парична статистика на БНБ за 2022 г. показа пълната, макар и по-обща картина за развитие на депозитно кредитния пазар у нас през първата изцяло инфлационна година. Интерес е по-специално пазара за вземанията и задълженията на населението от и към банките. Не може да не направи впечатление, че независимо от силния инфлационен натиск или благодарение точно на него, ръста на банковите кредити за граждани е близо два пъти по-голям от увеличението на спестяванията им.
В статистиката на БНБ пише, че депозитите на домакинства и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) са 72,037 млрд. лв. (46,6% от БВП) в края на декември 2022 година. Те се увеличават с 8,3% спрямо същия месец на 2021 г. (7,9% годишен ръст през ноември 2022 година). В същото време, кредитите за домакинства и НТООД са 33,127 млрд. лв. (21,4% от БВП) в края на декември 2022 година. Спрямо същия месец на 2021 г. те се увеличават с 14,6% (15,5% годишно повишение през ноември 2022 година). За същия период на 2021-а, ръста на депозитите на населението по данни на БНБ е 9%, а на кредитите е 13,4%. Година по-рано, през 2020-а, съотношението на тези показатели е обърнато - ръстът на депозитите е 9,7%, а на кредитите е 6,6%.
За коренната промяна на тези взаимоотношения в ръстовете в рамките на две години (периода 2020-а - 2022-а) могат да бъдат потърсени няколко причини. Спадът в ръста на депозитите се обяснява в много случаи заради таксите по тях и отрицателна доходност през целия този период. Въпреки това данните показват, че гражданите продължават да виждат банките като най-сигурния пазител на техните спестявания. Друг фактор за спада на ръста на депозитите е инфлацията, която изяжда покупателната способност на текущите доходи на населението и кара немалка част от него да посяга към спестяванията си.
Същевременно, безпрецедентно големият (макар и постепенно успокояващ се) ръст - 14,6%, на кредитите за 2022-а, обикновено се обяснява с взривообразното нарастване на заемите за покупка на жилище. Това на пръв поглед е така, защото данните на БНБ показват, че за 2022-а жилищните кредити са нараснали със 17,8%. Но всъщност едноличното лидерство на тези заеми за ръста на общия кредит за населението е валидно по-скоро за 2020-а, когато увеличението при жилищните кредити - 11% годишно, е над два пъти по-голямо от ръста на потребителските - 5% годишно. Подобна е ситуацията през 2021-а година - 17,6% при жилищните и 11,1% при потребителските кредити.
Тези показатели се обясняват от една страна с липсата на инфлация - поне до септември 2021-а, отрицателната доходност по спестяванията, понижаващите се лихви, както и все още сравнително поносимите цени на имотите. Това подтикваше гражданите с финансови възможности - като високи доходи и спестявания, да купуват жилища, виждайки в тях доходоносна и сравнително сигурна инвестиционна алтернатива на депозитите. Роля в засиления интерес към имотите изигра и Covid-кризата.
През 2022 г. някои от тези фактори отпаднаха или се промениха радикално. Covid престана да влияе върху инвестиционните решения на населението. Инфлацията от нулева в рамките на 15-16 месеца стана непосилно висока за големи групи от населението, като рязко сви или напълно изяде излишъците в разполагаемия доход, принуждавайки много хора да посягат към депозитите и дори да прибягват към потребителски заеми. Последното може да бъде едно от обясненията (но не единственото) за увеличението на ръста на потребителските заеми до 12,4% годишно за 2022 година.
Единствено факторът ниски лихви остана непроменен. Независимо от рязкото увеличение на лихвените равнища в ЕС заради политиката на ЕЦБ, у нас ефекта на прехвърлянето им на кредитния ни пазар за гражданите се забави. Това стана заради спецификите на валутния борд (БНБ не може да определя със свои решения лихвени равнища) и заради законовата регулация при формирането на лихвите както при потребителския, така и при ипотечния кредит. Междубанковият пазар у нас пък е твърде неразвит, за да влияе на кредитния.
Поради изброените причини, лихвите по потребителските и по жилищните кредити започнаха да отбелязват някакъв ръст едва през последните два-три месеца на 2022 година (данните на БНБ са до края на ноември 2022-а). Но и той при потребителските заеми е напълно поносим за гражданите, а при жилищните е едва забележим.
Например средната лихва при потребителските заеми в края на ноември 2022-а е била 8,79%, а година по-рано - 8,05%. Ръст под 0,8 процентни пункта при двуцифрена инфлация наистина не би трябвало да бъде затруднение за когото и да било. При жилищните заеми пък увеличение на лихвата може да се каже, че въобще липсва. Дори обратно - има намаление. През ноември 2021 г. средният й размер е бил 2,64%, а през ноември 2022 г. - 2,55%.
Въпреки това, очакванията за бъдещо покачване на лихвените проценти явно правят гражданите по-предпазливи в решенията за вземане на дългосрочни заеми, каквито са жилищните. Това в комбинация със значително нарасналата цена на имотите и намаляването на ефективните доходи заради инфлацията, може да е едно от обясненията за свиването на ръста на жилищните кредити и доближаването му към паритет с този на потребителските.