Малък северен европейски остров, известен със своите айсберги, гейзери и вулкани, помага на Китай да се бори със замърсяването.

Исландия току-що подписа най-голямата сделка в историята си, продавайки на Пекин технологията, която ще осигури на 1.3-милиардната икономика чиста геотермална топлина. Споразумението пряко засяга 15 млн. души в Шьонган, нова икономическа зона югозападно от китайската столица, създадена от президента Си Дзинпин.

С повече от 100 вулкана Исландия се превърна в световен лидер в геотермалната технология. Топлината, произведена от ядрото на Земята, не само не замърсява, но е и евтина. Толкова евтина, че Исландия може да си позволи да отоплява тротоарите в най-големите си градове.

Сделката предвижда създаването на съвместно предприятие между исландската Arctic Green Energy и китайската Sinopec Green Energy, което ще бъде финансирано с 250 млн. долара заеми от Азиатската банка за развитие.

Споразумението е пример, че технологиите, произведени в "малките общности, могат да бъдат приложени в увеличен мащаб в най-големите страни в света", твърди бившият исландски президент Олафур Рагнар Гримсон, който през 2002 г. показа на предшественика на Си първата геотермална централа, виждана от китайски държавен глава.

Сделката между Исландия и Китай идва на фона на притеснението на европейските власти от хода на Пекин да направи Си Дзинпин пожизнен президент на страната. Европейската комисия обмисля как най-добре да защити стратегическите си интереси от чужди придобивания, извършени от китайски държавни компании.

Президентът на Arctic Green Energy Хаукур Хардарсон разказва, че делът на компанията му на китайския геотермален пазар (с изключение на топлинните помпи) е около 35%. Отчитайки търсенето, идващо от Азия, той смята, че компанията може да обслужва около 5 пъти повече клиенти след 3-4 години.

Учени от Исландия и Китай също си помагат взаимно в проучването на изменението на климата. Гримсон твърди, че има "пряка връзка" между екстремните климатични модели в Китай и топенето на ледовете в Арктика.

"Когато започнах президентството си, Китай беше периферен въпрос. До момента, в който напуснах офиса през 2016 г., Китай се премести в центъра на нашето сътрудничество и нашият глобален обхват", посочва бившият президент.