Човешката дейност причинява тревожен спад в разнообразието на растенията и животните на Земята и застрашава храната, чистата вода и снабдяването с енергия. Това алармира подкрепяно от ООН ново проучване за биоразнообразието на планетата, съобщава "Ройтерс".
Замърсяването, климатичните промени и обезлесяването, за да се отвори място за обработваеми земи, са сред влошаващите се заплахи. Това подчертават повече от 550 експерти в набор от доклади, одобрени от 129 правителства по света след разговори в Колумбия.
"Биоразнообразието, основното разнообразие от форми на живот на Земята, продължава да намалява", пишат авторите, допълвайки: "Тази тревожна тенденция застрашава качеството на живот на хората навсякъде."
Докладите покриват всички райони на планетата с изключение на полюсите и открито море.
За Америките се изтъква, че стойността на природата за хората - като реколта, дървесина, пречистване на водата и туризъм - е била най-малко 24,3 трлн. долара годишно, което се равнява на брутния вътрешен продукт на региона от Аляска на север до Аржентина на юг, в който е и САЩ, които са с най-големия БВП в света.
Почти две трети от тези приноси на природата за човека са в упадък в Америките.
"Биоразнообразието и приносите на природата за хората звучат на мнозина академично и далеч от нашето всекидневие", подчертава Робърт Уотсън, който е ръководител на Междуправителствената платформа за наука и политика.
"Нищо не може да бъде по-далеч от истината", предупреди той.
Сред другите икономически оценки, в доклада за Африка се посочва, че абсорбирането на парникови газове от 1 хектар гора в Централна Африка е на стойност 14 хил. долара годишно.
Навсякъде по света все повече животни и растения са застрашени, като се започне от слоновете в Африка до редки мъхове в Европа. Повече от половината африкански видове птици и бозайници могат да изчезнат заради климатичните промени до 2100 г.
Относно замърсяването, 8 от 10 реки по света с най-много пластмасови отпадъци са в Азия. При настоящите тенденции, прекомерният риболов означава, че до средата на века в Азиатско-тихоокеанския регион може да няма експлоатируеми рибни запаси.
Нарастването на човешкото население в много развиващи се страни ще изисква нови политики както за опазване на природата, така и за изпълнение на целите на ООН за изкореняване на бедността и глада до 2030 г.
В Европа и Централна Азия влажните зони са намалели наполовина от 1970-те години насам.