Критичното състояние на земята задвижва огромни мигрантски вълни

Ерозията и деградацията на земята ще отприщи масова миграция на най-малко 50 млн. души до 2050 г. - и повече от 700 млн. души, ако хората не спрат да изтощават жизненоважния ресурс. Това предупредиха стотина учени днес, цитирани от "Франс прес".

Упадъкът на земята, причинен от неустойчивото земеделие, минното дело, замърсяването и разрастването на градовете вече подкопава благосъстоянието на около 3,2 млрд. души - 40 процента от световното население, алармират учените в първата цялостна оценка на състоянието на земята по света.

Състоянието на земята е "критично", изтъкна Междуправителствената платформа за научна политика относно биоразнообразието и екосистемите (IPBES).

Хората унищожават природата - застрашават храната, водата и енергията

Тревожен упадък в биоразнообразието

"Превърнахме в обработваеми земи големи части от нашите гори, голяма част от нашите пасища, загубихме 87 процента от нашите влажни зони... ние действително променихме земната повърхност през последните няколкостотин години", подчертава Робърт Уотсън от IPBES.

"Посланието е: ерозията на земята, загубата на продуктивност на тези почви и загубата на растителност ще принудят хората да се преместват. Повече няма да е възможно да се живее на тези земи", предупреждава той.

"Между сегашния ден и 2050 година ние изчисляваме, че броят на мигриращите хора може да бъде от 50 млн. души до около 700 млн. души", чертае апокалиптична картина Робърт Уотсън.

Най-малкият брой - 50 млн. души, е най-добрият сценарий. Горната граница - 700 млн. души, ще бъде достигната, ако хората не вземат крути мерки.

Предвиждат с климатичните промени и увеличаване на миграцията в Европа до 2100

Броят на бежанците, които годишно пристигат в Европа, може да нарасне до 1 милион души, смята университета "Колумбия" в Ню Йорк

Главните движещи сили на деградацията на земята, се посочва в доклада, са "голямото потребление като начин на живот" в богатите страни, и увеличаващото се търсене на продукти в развиващите се страни, подхранвано от ръста на доходите и населението.

Проблемът с ерозията на земята не оказва влияние само върху хората, които живеят на нея. Той застрашава продоволствената сигурност на всички хора на Земята, както и достъпа до чиста вода и чист въздух, регулиран от почвата и растенията, които растат върху нея.

По-малко от една четвърт от земята е успяла да избегне "значителното въздействие" на човешката дейност - главно защото се намира в негостоприемни за хората части на планетата.

И дори тази неголяма част земя се очаква да се свие до по-малко от 10 процента само за 30 години.

"Едно от последствията от глобалното затопляне е това, че изместваме земеделието в райони" като замръзналия, субарктически Бореален регион, коментира Боб Шоулс, който е съавтор на проучването. "Тропическите дъждовни гори исторически почти не са били обитавани от хора заради трудността да се добереш до там - сега строим пътища в тях, обработваме земи в тях", допълва Шоулс.

"В екстремно пустинните райони откриваме дълбоки водоносни хоризонти, като използваме неустойчиво тези древни водни запаси за напояване", изтъква ученият.

Над 5 млрд. души ще страдат от недостиг на вода до 2050-а

Заради климатичните промени и глобалното затопляне

До 2014 година повече от 1,5 млрд. хектара естествени екосистеми са били превърнати в обработваеми земи.

Земеделските земи и пасищата вече покриват повече от една трета от повърхността на Земята. Това означава загуба не само на почва, но също и на популации от диви растения и животни, както и загуба на гори, които изсмукват въглероден диоксид и произвеждат кислород.