Ръководителят на държавната корпорация Росатом Сергей Кириенко вчера подписа съглашение с губернатора на Калининградска област за строителство на АЕЦ на стойност € 5 млрд.

Кириенко определи като „близък аналог" на бъдещата Калининградска АЕЦ българската АЕЦ Белене, която ще се строи от руската Атомстройекспорт.

Първоначално обявената сума, нужна за строежа на АЕЦ Белене, бе $1,5 млрд. Към края на 2007 г. необходимите инвестиции неусетно станаха € 4 млрд. Логично е да се помисли, че цената на строителството на втората българска АЕЦ ще скочи още повече с времето.

С изявлението на руския ядрен специалист имаме ясен сигнал за поредното поскъпване на АЕЦ Белене, и то преди строителството да е започнало. След като българското правителство обяви, че ще участва в изграждането на АЕЦ Белене с повече от  половината от нужните инвестиции, страната ни трябва в близките години да си задели отнякъде 2,5 милиарда евро.  

В Калининградска АЕЦ схемата на собствеността ще бъде подобна на тази в Белене: чуждестранни организации ще имат възможност да инвестират в АЕЦ и ще могат да получат до 49% дялово участие в електроцентралата. За руския ядрен сектор, който доскоро беше строго засекретен, това е истинска новина, журналистите от Время Новостей говорят дори за сензация.

Все пак собствеността на АЕЦ остава за Руската федерация, която ще контролира 51% от нея. Но въпреки това много анализатори се съмняват, че планът на Кириенко ще може да се осъществи - в Русия наскоро бе приет закон за стратегическите отрасли, а ядреният сектор е „най-стратегически".

Това, което засега е ясно, е планът за пуск през 2015 г. в Калининградска област на атомна станция с два енергоблока с обща мощност 2300 мегавата, разположени близо до границата с Литва, на 120 км. от Калининград. АЕЦ ще се строи по стандартите на ЕС.

АЕЦ в Калининград определено има бъдеще, тъй като Европейският съюз смята да закрие към 2011 г. Ингалинска АЕЦ в Литва и в региона се очертава енергиен недостиг. А още не е ясно дали газопроводът Северен поток ще може да се отклони до руския анклав, притиснат между държави, влизащи в ЕС и НАТО.

Трудностите идват от това, че в Калининградска област няма инфраструктура, компенсираща колебанията в потреблението на електроенергия в денонощието (атомните електростанции работят само на базов режим).

Срещу строежа на АЕЦ в Калининград има мощни екологични протести, но Росатом изглежда няма особени скрупули. „Литва спира АЕЦ Ингалинская и с парите на Евросъюза ще построи на нейно място нова. Защо за тях да може, а за нас не?

На този фон Газпром вече започна да изкупува енергийни активи в Литва и има план в най-скоро време да започне да строи там ТЕЦ с мощност 300 - 360 МВт, която би трябвало да е вече готова, когато Игналинская АЕЦ бъде извадена от строя.