Половинвековен юбилей отбелязва АЕЦ "Козлодуй". Първата българска атомна електроцентрала е тържествено открита на 4 септември 1974 г. Тези 5 десетилетия в много голяма степен разказват и най-новата история на нашата енергетика.
Бързата индустриализация в следвоенните години увеличава значително нуждите от електроенергия, като още в средата на 50-те започва подготовката на български специалисти в сферата на ядрената енергетика. Ситуацията в геополитически план е подходяща, тъй като през 60-те СССР започва с бързи темпове да гради АЕЦ - като алтернатива на изкопаемите горива, но и по военни съображения.
Проучването на потенциални площадки у нас стартира през 1966 г., а строителството в Козлодуй - през 1970 г. 4 години по-късно, през юни 1974 г., е заредено гориво в Първи енергоблок, който влиза в експлоатация месец по-късно. Следва втори блок през 1975 г. Те са с водо-водни реактори ВВЕР-440.
България става първата страна от Югоизточна Европа с ядрена енергетика.
Вторият етап от развитието на АЕЦ "Козлодуй" включва още два реактора ВВЕР-440 - в Трети и Четвърти блок. Те са въведени в експлоатация съответно през 1980 г. и 1982 г.
Последното до момента разширение на централата се случва през 80-те. Резултатът от него са намиращите се и до момента в експлоатация Пети и Шести блок, пуснати съответно през 1988 г. и 1991 г. Те са с реактори ВВЕР-1000.
В началото на 90-те оценката на Международната организация за атомна енергия за състоянието на централата не е добро, особено по отношение на четирите малки реактора. Според МААЕ пък от 1974 г. до 1990 г. около 200 служители са получили високи дози радиационно облъчване при инциденти и подпочвените води под централата са замърсени.
През следващите години ситуацията с безопасността на АЕЦ "Козлодуй" се подобри и бяха внедрени редица по-нови технологии, но все пак най-старите реактори бяха затворени в навечерието на приемането на България в ЕС - през 2002 г. (I и II блок) и през 2006 г. (III и IV) блок. И до момента политическите решения за това са обект на критики, като една от хипотезите е, че мощностите на "Козлодуй" са били "жертвани", за да се оправдае връщането на дневен ред на проекта за АЕЦ "Белене".
Замислена през 70-те, започната в края на 80-те и изоставена в началото на 90-те, Втора атомна така и не се случи - даже и след инвестирането на огромни суми и придобиването на два реактора след неуспешен арбитраж с руската страна.
Междувременно, през последното десетилетие набра скорост идеята готовата и напълно оборудвана площадка в Козлодуй да бъде разширена отново - при това, не с руски реактори. Именно в тази посока вече беше взето решение, по изпълнението на което и се работи - два блока по технологията AP1000 на американската компания Westinghouse ще бъдат инсталирани в АЕЦ "Козлодуй" в рамките на проект за 25-27 милиарда лева.
Това ще са първите в Европа енергоблокове от този тип.
До края на октомври ще бъде подписан договор за инженеринг между "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД и консорциум между корейската Hyundai Engineering and Construction и американската Westinghouse Electric Company.
Междувременно, от май насам и V блок на АЕЦ "Козлодуй" е с американско ядрено гориво. Към момента няма индикации за проблеми, заявиха пред БТА Цанко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов.
USD
CHF
EUR
GBP
