Налице е свирепа борба между чуждите банки за отпускане на кредити на възникващата средна класа, която търси ипотека за закупуването на новопостроени апартаменти и потребителски кредити за обзавеждането им. Треската на чужденците да се сдобият със собственост в България, от големи парцели земеделска земя до къщи за пенсионери в планинските села, продължи с неотслабваща сила. Преводите от структурните фондове на Европейския съюз ще започнат да пристигат от следващата година, което ще позволи на България да стартира продължителния процес за догонване на по-богатите си партньори. Но над тази слънчева панорама скоро могат да надвиснат облаци.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди през този месец, че свиването на кредитите в международен мащаб ще удари Източна Европа, забавяйки растежа чрез увеличаване на лихвите по кредитите.

Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБВР, заяви през този месец, че източноевропейските икономики може да с изправят срещу криза в краткосрочната ликвидност, но „по-важните ефекти ще дойдат в дългосрочен план, след като растежът намалее от много високи нива заради трудностите и по-високите рискове, свързани с взетите заеми". В свое съобщение за източноевропейските членове на ЕС Световната банка обяви, че намалелият кредит ще отслаби растежа в развиващите се пазари с последващ ефект върху износа. Новите страни-членки на ЕС досега останаха „относително невредими" от пазарните трусове докато подготовката за бъдещото членство успоредно с наблюдението отблизо от страна на Брюксел засилваше техните позиции. Но докладът, публикуван през миналия месец, добавя, че възможността за задълбочаване на финансовата криза и за намаляването на външното финансиране ще се отразят на държавите с висок текущ дефицит на ликвидни средства.

България е между онези, които изглеждат уязвими. Захранван от бърза кредитна експанзия, дефицитът по текущата сметка за първата половина на годината достигна 2.5 млрд. евро, което е 10.6% от брутния вътрешен продукт. Това означава годината да приключи с рекордните 19% от БВП. Българският министър на финансите Пламен Орешарски заяви, че преди кризата с кредитите дефицитът не даваше причина за тревога най-вече защото високият размер на вноса бе съставен от оборудване и машини за бързоразвиващите се местни компании и чуждестранните инвеститори, установили се в България. „Ясно е, че можем да се сблъскаме с рискове, ако растежът в Европа намалее, тъй като над 60% от търговията ни се извършва с ЕС", каза той.

Преките чуждестранни инвестиции от около 4 млрд. евро в подготвителния период за членство в ЕС покриха напълно дефицита по текущата сметка през миналата година. Докато навлезлите през първата половина в страната средства надхвърлиха 2 млрд. евро, покривайки 74% от дефицита, съмнително е дали ситуацията от миналата година ще се повтори, каза Дикран Табеян, икономист в Българската стопанска камара. България все още има едно допълнително предимство от най-малко 1 млрд. евро преводи от работещи българи в Западна Европа. „Тази сума може да е значително по-висока, ако хората, работещи в чужбина, внасят в родината по-големи суми в брой", смята господин Табеян.

През тази година Българската народна Банка се намеси, за да ограничи кредитната експанзия, която нарастваше с над 40% на годишна база. Тя увеличи изискванията за задължителни минимални резерви от 8 на 12%. Увеличаването на заемите в частния сектор вече докара брутния външен дълг до 80% от БВП.

Според господин Берглоф за България има още една утеха и тя е, че банките с чуждестранно участие ще подкрепят финансовата стабилност. Секторът се доминира от филиали на банки, базирани навсякъде в ЕС, които се опират на фирмите-майки за осигуряване на суми за кредити. След три години на годишен растеж на БВП над 6% отрезвяващият период може дори да донесе ползи, смята господин Орешарски. „В момента имаме едновременно увеличаване на заплатите и на цените, като намаляването на търсенето ще има положителен ефект върху платежния баланс", заяви той. Инфлацията на годишна база скочи до 9,3% през август, предизвикана от скорошното рязко покачване на цените на хранителните стоки вследствие на сушата. Планираната годишна инфлация бе завишена до около 8.5%. Заплатите в държавния сектор нараснаха с 16% спрямо миналата година, докато увеличението в частния сектор се оценява на над 30%, тъй като бързоразвиващите се компании се борят за намиране на квалифициран персонал. Безработицата спадна през лятото до около 6,5%, което е най-ниското ниво от началото на прехода. Но тези цифри крият влошаващо се намаляване на заетите в сектори като строителството и услугите, които осигуряват растежа.

Господин Орешарски каза, че България няма избор, освен да продължи строгата си фискална политика, която осигурява бюджетен излишък при положение, че валутият борд отнема възможността за използването на монетарната политика като инструмент. Излишъкът през тази година се очаква да нарасне до 2.7% от БВП, подкрепен от по-високите данъчни приходи, последвали въвеждането на 10%-вия корпоративен данък. Данъците върху доходите също ще намалеят догодина до плосък 10% данък в нов опит да обхване по-голяма част от сивата икономика в страната. Бюджетът за следващата година все още се подготвя, но господин Орешарски заяви, че очаква „още една година на продължаващ растеж".

При условие, че стане така, новите държави-членки на ЕС ще могат да устоят на по-нататъшните трусове на световните финансови пазари, посочва изданието.

Статията е една от ред обзорни материали на Financial Times за България. Преводът е на Българска стопанска камара.