Два отделни доклада на Световната банка наскоро дадоха на българското правителство и бизнес доста материал за размисъл. Докато единият хвалеше държавата за дългите години на реформа, довели до силно покачване на бизнес доверието, то другият предупреждаваше за бъдещите икономически трудности в следствие на ниския ръст на производителността.

В края на месец септември, годишният доклад на Световната банка беше публикуван официално. Той сравнява бизнес условията в 178 световни икономики. В годината, когато страните от Източна Европа и Централна Азия постигнаха силен напредък, България влезе в топ 10 на страните реформатори, където данъчното бреме е най-ниско.

Според анализаторите от Oxford Business Group (OBG), България е преживяла години на драматични промени в данъчното си законодателство, което я е наредило на едно от първите места в Европа по ниски данъчни ставки. Тази година страната ни е скочила от 122 място в световната данъчна класация на 88, което е невероятно постижение за държава като България. През последните десет години, страната успя да редуцира корпоративния данък девет поредни пъти, като в момента той е най-ниския в ЕС (10%). През 2007 г. пък правителството реши да премине към използването на плосък данък също в размер на 10%.

В страната, която от край време съществува висок процент на сивата икономика, ниските данъци са нужни за повишаване събираемостта на дължимото към държавата от физическите и юридически лица. В периода от 2002 до 2005 г., нивото на събираемост на корпоративния данък е нараснало с 4.5 процентни пункта, а това на ДДС с 11 пункта. Приходите от данъка дължим от бизнеса са се оценявали на 2.4% от БВП на страната през 2005 г., като само за една година са нараснали до 2.7% от БВП (2006 г.). Интересното е, че данните все още не включват 2007 г., когато корпоративният данък стигна дъното от 10%.

Според анализаторите от OBG, заради използваните по-рационални практики, цената за събирането на данъците е паднала драстично. До скоро България имаше 400 регионални данъчни дирекции, като в момента те са само 29, а персоналът чувствително е намалял. През 2002 г., разходите за издръжката на данъчната администрация представляваше 1.1% от общите данъчни приходи, като сега тя е около 0.6%. Започна въвеждането и на електронно разплащане на дължимите данъци, показател по който България все още изостава от западноевропейските страни.

Друг сектор на българската икономика, който се споменава с позитивен тон в доклада е строителството, което през последната година е станало много по-прозрачно и качествено. Съдебната система също е поощрена с добри думи, където реформата продължава. Преди обаче правителството да се възгордее прекалено много, трябва да отчетем резултатите и на втория доклад на Световната банка, оценяващ производителността в страната.

Слабото нарастване на българската производителност, което в момента се покачва с темп от 2% на годишна база, може да е основна пречка в достигането на средните нива за ЕС в близко бъдеще. Дори да вземем най-позитивните прогнози за ръст на производителността с 5% годишно след 2015 г., пак ще са нужни на страната поне 25 години да догони средното ниво в Европейския съюз. В момента, заплащането в България е на една-трета от това в ЕС, но за съжаление се покачва по-бързо от нивото на производителност, което допълнително утежнява и без това високата инфлация.

Докладът се съсредоточава на четири основни точки, които имат спешна нужда от реформа. Пазарната конкуренция трябва да се засили, като голямо внимание трябва да бъде обърнато на проучвателната работа и разработката на иновативни бизнес идеи и продукти. Пазарът на труда също трябва да се обнови с по-високото образовани кадри.

Според Световната банка, бързината за регистрация на нов бизнес е изключително важно за подобряване на производителността. Законодателството трябва допълнително да се либерализира, което ще направи по-лесно за компаниите бързо да влизат и излизат от пазара. В момента България изостава значително по този показател.

Реформата в образованието трябва най-накрая да започне, за да се подобри нивото на трудовия ресурс и неговата интелектуална подготвеност. Трябва да се работи за постигане на по-тесни връзки между научните институти и бизнес общността в страната, с цел повишаване ползата от иновации в реалната икономика. Висшето образование има крещяща нужда от поемане на нов курс на развитие. Държавните висши учебни заведения са прекалено много, а голяма част от тях са твърде малки. В момента няма критична маса за създаване на добри изследователски центрове и програми за нови разработки.

Липсата на трудова мобилност допълнително съсипва производителността. В доклада (Doing Business 2006), България се нарежда на незавидното 100-тно място от 175 страни, главно заради негъвкавото работно време и високата цена на работната сила. Световната банка неколкократно предупреждаваше в изминалите години за намаляващия брой обучени кадри в страните от Източна Европа, за което е необходимо да бъдат положени специални усилия от държавата. Коментира се вече и възможността за „внос" на квалифицирани кадри от чужбина, като за България най-вероятни страни-донори на този етап са Албания и Македония.