Бизнесът и държавата са длъжници на трудещите се хора в България

Като фон на дискусията стояха два проблема: за политическата конфигурация, при която се въвежда плосък данък, както и дали времето за въвеждане на подобен данъчен механизъм е подходящо. Над изказванията на участниците тегнеше отказът на министърът на финансите на България да види смисъл в подобна дискусия.

В центъра на изказванията стояха два проблема: от една страна стоят слоевете с ниски доходи и хората с неблагоприятна съдба, пряко засегнати от поголовното изземване на 10% от доходите на хората, от друга страна липсата на яснота в позицията на правителството - информационното неведение, в което обществеността в България бива държана по въпросите за „плоския" данък. Думата „плосък" се асоциира с идеологическата подплата на фискалното решение, беше вметнато в хода на дискусията.  

Тонът на разговора зададе доцент Ганчо Ганчев, който изтъкна, че прогресивното данъчно облагане е характерно за всички развити страни, докато пропорционалното е свойствено за по-изостанали държави като Албания. Младежите бяха препратени към Wikipedia за повече подробности.

Бе направено сравнение със страните от Прибалтика, където подоходният данък е „плосък", но всъщност доста по-висок от България: между 22 и 27%. Съществения момент е, че в Литва, Латвия и Естония ДДС е по-нисък и се връща на производителите много по-бързо. А ДДС е най-тежкият данък върху бизнеса.

Един от големите по-технически въпроси е дали при въвеждането на плосък данък ще се премахне или на колко ще се определи необлагаемият минимум за ниските доходи. Другият - наистина ли ще се пристъпи към премахване на практиката да се попълват данъчни декларации?

„Орешарски пак говори неща, които не са верни", твърди Ганчев - става дума за „изхвърлянето" на министъра, че сега данъчните тежести за ниските слоеве били по-високи отколкото ще бъдат в бъдеще - подобно изказване не взема предвид действащата практика за нормативно признаване на разходите, в сфери като селското стопанство и науката до 70% от получаваните суми.

Но и на дясната критика идеята за плосък данък не издържа, защото една промяна на ставката за облагането на доходите във високите слоеве, например от 24% на 37%, ще доведе до по-малка събираемост, отколкото промяната в данъците с един процентен пункт за всички. При изменение в подоходния данък от 10% до 11%, държавата ще прибере още един процентен пункт от БВП.

А държавата не трябва да прибира, държавата трябва да се намесва, чувствително да напипва структурата на обществото, разпределяйки. Прогнозата на Ганчев е, че всички ще загубим от плоското подоходно облагане. Плоският данък няма да има като ефект, че всички ще започнем да работим повече. Ставаме свидетели на прехвърляне на държавни разходи (ангажименти) към частни организации.

Много съществен бе сблъсъкът на концепциите дали понижаването на данъците повишава събираемостта им или напротив. Ганчев твърди, че подобна връзка няма. По-скоро става дума за съвпадение (в условията на общ икономически проблем връзката е по-скоро слабо корелационна, отколкото функционална).

Логиката в бизнеса не е задължително да се плащат по-ниски данъци. С развитието на икономическите отношения стопанските агенти увеличават нуждата да притежават достоверна информация един за друг. Сумата на платените данъци в един момент става гаранция за добри позиции на пазара, показва се на контрагентите, тоест събираемостта може да се повишава и без оглед измененията на ставките от държавата.

Взе думата Георги Чернев, директор на Софийската търговско-промишлена камара. Чернев не се притесни да заяви, че е „за" плоския данък, изтъквайки, че в сферата на социалното осигуряване в България има ясен пример за счетоводно доказано понижаване на ставките и повишаване на приходите. Чернев е за повишаване на необлагаемия минимум.

Тежки бяха аргументите на д-р Инджова и другите, говорили за запазените права на хората с увреждания, които права директно се засягат от въвеждането на плоския данък. Например, чрез 16тата поправка на Конституцията на САЩ от 1913 година плоският данък се премахва. Броят на негативно засегнатите от плоския данък приблизително ще е 240 хиляди души.

Йордан Христосков, управител на НОИ, изтъкна уж фоновото, но изключително показателно условие на времето на огласяването на политическото решение за плоския данък. Решението бе взето преди по-малко от 2 месеца, докато нормалната практика по света е преди средата на годината да има ясни условия какво ще бъде планирано за следващата година. Правителството още не е отговорило какво ще се прави в действителност, а въпросите се увеличават: какво ще стане с облагаемия минимум, каква грижа ще бъде поета за хората с увреждания. Един политически въпрос се елементаризира.

Г-н Христосков отчете, че според основите на финансовата наука, страните, които искат да провеждат социална пазарна политика, прилагат прогресивно данъчно облагане, каквото съществува от времето на френската Революция.

Според теорията за икономическата мощ, отнемането на малка част от бедните води до по-голяма загуба в икономическа мощ, отколкото при отнемане на голяма част от дохода на богат. „По-богатите консумират повече, а плащат по-малко".

Истинските проблеми на българския бизнес се коренят в управлението - в маркетинга и в мениджмънта. „Кои станаха у нас бизнесмени?" запита Христосков. В тези сфери са нашите неволи...

Изведнъж обаче се изправяме пред факта, че дискусията за или против плоския данък няма ясен предмет, за което се е погрижила управляващата коалиция.

Предвид всичко казано дотук и след това, разбираемо гневна реакция предизвикаха думите на представителя на Българската търговско-промишлена палата: няма страна, в която събираемостта да не се повишава след въвеждане на плосък данък.

Отбележете и следното съображение: „Да не се ощетяват високо квалифицираните, прекарали много години в учене и безсънни нощи в бизнес". Те получават възнаграждение в по-висок доход за инвестираните усиля и не трябва да ги наказваме, изземвайки им по-висока част от доходите.

Все пак, БТПП е за запазване на данъчната декларация, и най-важното - да няма нито един български гражданин, който след въвеждане на новата данъчна система да има по-нисък доход.

Народният представител Камов, председател на ПД Социалдемократи, засегна политическите аспекти на проблема с плоския данък. Решението на управляващите не е ясно. След срещата на тройната коалиция, от двореца Евксиноград ни бяха подадени „сламки", но решението остава неясно. Още в средата на август българските социалдемократи са обнародвали своето становище ПРОТИВ плоския данък.  

Говорилите по-късно не свалиха летвата в макроикономическата дискусия. Бяха засегнати редица несъвършества на данъчната система у нас: че никога няма реално намаление на данъците, има преразпределение. Намалявайки преките данъци, косвените данъци биват увеличавани и общата данъчна тежест нараства. Намален е данъкът наследство за преките наследници, което е изключително несоциална мярка.

Като цяло, нелегитимен е политическият аспект на данъчната политика, която сега иска да мине в нашето общество. Плоският данък е неоконсервативна идея. Защо тогава и социалисти, и либерали са се хванали така здраво за него? В политическите програми за вота 2005 тези партии са се изказвали за запазване на прогресивното облагане, тоест имаме неизпълнение на поети задължения.

Божидар Митев от профсъюзите отбеляза „Бизнесът е длъжник на трудещите се хора". Говорилият в началото Чернев вметна много точно: „Изглежда, че и управляващите вече нямат искреното желание да въведат тези данъци". Г-н Чернев се изказа за публична дискусия, отразена в националната телевизия, при която по един противник и поддръжник на плоския данък ще изтъкнат доводите си пред българската общественост. Трябва да се засегне и въпросът за местните данъци и регионалното развитие, каквото изглежда в момента не се случва.

От проф. Минов от КНСБ научихме, че работник с доход 200 лева месечно от въвеждането на плосък данък ще загуби над 20 лева от доходите си, а един с доход 20 хиляди (има такива) ще спечели 4 хиляди. Тоест въвеждането на плоския данък сериозно облагодетелства групите с най-високи доходи, към която изглежда спадат нашите български депутати.

Инфлексната точка в доходите, при която ползите и загубите от въвеждане на 10% данък са равни на нула, е 460 лв. Хората с доходи под това равнище ще загубят, а тези които взимат повече, ще плащат по-малко на държавата. Държавата у нас сега разпределя 40% от финансите, а в Развита Европа този показател е 45%.

От непроизводствения сектор казаха: „И колко още!" държавата ще сваля риза след риза от гърба на човека.

Доцент Ганчев обобщи: „Не знаем за какво дискутираме. Правителството да излезе с ясен проект, а не да ни поставя в неясна ситуация". Тези, които твърдят, че при плосък данък средните групи ще плащат по-малко (например в изследванията на Георги Ангелов), грешат. В сметките на последния не се отчитат нормативно признатите разходи и е загубена емпиричната връзка. „Според мен в Източна Европа се прави експеримент", посочи Ганчев.

Позитивът от цялата дискусия: има общество от учени и икономисти, които са загрижени за последиците от фискалните решения на правителството и не са съгласни с посоката на налаганите ни данъчни изменения.