Дали социалната система на Швеция е напът към фалита… отново

Шведската социална система е сочена за пример в много страни по света, пише анализаторът Нима Голман Али Пур от Gatestone Institute в нова статия. Но по думите му през последните пет години страната, която прие голямо количество имигранти, е изправена пред нови проблеми.

Те не са първите в историята на социалната ѝ система. Страната, в която има високи данъци и, поне в миналото, много слаби регулации за бизнеса, въвежда социалния си модел още в началото на 80-те години на миналия век. Десетилетие по-късно обаче става ясно, че той е изключително неустойчив и започва значителна реформа, която продължава почти десетилетие.

Дори и след нея обаче, в Швеция много видове плащания и до днес се извършват от държавата. Това по принцип е спирачка пред икономическия растеж дори и добрите времена за стопанството, а се превръща в сериозна заплаха, когато икономиката е изправена пред рецесия и се наблюдава сериозен приток на бенефициенти на социални плащания.

Защо Швеция преустанови експеримента си с отрицателните лихви

Те са бейлаут за неефективните в икономиката, смята икономистът Даниел Лакайе

"Швеция имаше 9,7 млн. жители през 2015 г., когато в страната навлязоха 162 хил. бежанци", пише Пур. "70% от тях дойдоха от Сирия, Афганистан и Ирак. 70% от новодошлите също така бяха мъже. Тази миграционна криза създаде неустойчива финансова и социална ситуация, която подтикна политическия истаблишмънт към преосмисляне на позицията на страната по отношение на имиграцията."

В рамките на следващите две години още повече от 105 хил. бежанци са получили държавно убежище в страната. Това, разбира се, води до значителни демографски промени в конкретни части на страната, според автора, но отраженията на миграционната вълна се усещат и от икономиката изобщо.

"Всички разходи за бежанците (които по закон имат право да се заселят където пожелаят в Швеция, след като получат този статус) се поемат от общините", коментира скоро общинският комисар от Социал-демократическата партия в Стрьомсунд, в която живеят по-малко от 12 хил. души. "Никога не сме имали толкова ниска безработица сред местното население, но финансово сме на колене. Този феномен се обяснява с факта, че никога пък не сме имали толкова висока безработица сред чуждестранните жители. А те остават обвързани към социалните помощи и за много от тях те представляват на практика изкуствено дишане."

Дали Швеция е добър пример за облагане на парниковите газове?

Страната се справя само малко по-добре от САЩ, където няма подобен налог, показват изследвания

На подобно мнение е професорът по икономика от Jönköping International Business School Шарлота Меландер, която посочва, че финансите на много общини в Швеция са подринати отдавна, но притокът на бежанци през последните пет години допълнително влошава състоянието им.

"Това не е феномен, който се наблюдава от вчера", казва тя. "Но от началото на приема на бежанци през 2015 г. общините, които приеха най-много, демонстрираха най-тежко състояние на пазара на труда. А това изключително много влоши ситуацията."

Това не е учудващо, предвид допусканията, на които се основава шведският социален модел. "Той е базиран на очакването, че болшинството от възрастните ще бъдат заети на пълно работно време и ще плащат данъци", пише Пур. "Когато голям брой хора получават дотации, но не могат да намерят работа или не желаят да открият такава, вече говорим за криза. Точно това се случва в Швеция с нейната свободна миграционна политика."