Наскоро Международният валутен фонд (МВФ) публикува ново изследване, което подтиква правителствата по света да въведат "глобален данък върху въглеродните емисии", пише икономистът Робърт Мърфи в нова статия. Целта е той да достигне 75 евро за тон към 2030 г., за да може да се ограничи нарастването на температурата до 2 градуса.
От фонда посочват Швеция като успешен пример за подобна мярка, а в страната данъкът възлиза на 127 евро за тон. "Благодарение на него въглеродните емисии са намалени с 25% от 1995 г. насам, а през същия период икономиката е нараснала със 75%", пишат от организацията в пост.
В действителност обаче САЩ постига подобен "успех" в ограничаването на въглеродните емисии като запазва икономическия си растеж, въпреки че страната има значително по-ниски държавни лимити за парниковите газове. А примерът с Швеция не просто не доказва ползите от данъка, предлаган от МВФ, а всъщност демонстрира обратното - че подобен налог ще е болезнен за икономиката и недоходоносен.
Въглеродният данък в Швеция
Правителството на страната въвежда данъка през 1991 г., като ставката е 250 крони (или около 24 евро по това време) за тон. Той беше увеличен до 1180 крони за тон по-рано тази година (114 евро). Именно властите в страната изтъкват разтварящата се ножица между икономическия растеж и понижаването на емисиите през последните почти три десетилетия.
Изглежда, че сигналът е недвусмислен: въпреки тежкия данък, икономиката е нараснала със 78% между 1990 и 2017 г., а въглеродните емисии са се понижили с една четвърт. Това не доказва ли, че противниците на налога грешат? Очевидно с правилната политическа воля могат да се постигнат значителни понижения на емисиите, без да се унищожава икономиката.
Швеция vs. САЩ
Но ако същото се приложи в САЩ? Е, в страната между 1990 и 2017 г. реалният брутен вътрешен продукт нарасна с 93%, спрямо 78% в Швеция. Вярно е обаче, че не се наблюдава спад на емисиите. Но трябва да се има предвид, че през този период производството се удвоява, въпреки че въглеродните газове се запазват без промяна.
Това изненадва ли читателите? Обзалагам се, че повечето американци нямат идея какъв е приносът на САЩ. Но по отношение на парниковите газове в атмосферата той на практика е нулев през последните две поредни десетилетия.
Комбинация на мерките
Нека сега се запитаме как са се представили Швеция и САЩ, когато данните за двете страни се съпоставят. За целта ще сравним понижаването на парниковите газове спрямо всяка единица от реалния брутен вътрешен продукт.
В Швеция те се понижават с 26% докато БВП расте със 78%. Следователно емисиите в Швеция са понижени с 58% между 1990 и 2017 г. В САЩ емисиите растат с 1%, а БВП расте с 93%, което прави понижение от 48%.
Тук е разковничето - въпреки драконовските мерки в Швеция, нейният успех не е значително по-добър от този на САЩ. Да повторим: Швеция е понижила парниковите си газове с 58% за разглеждания период, а САЩ - с 48%.
Какво се случва в другите държави
Можем да получим по-добра перспектива, ако погледнем данните на Световната банка, които показват въглеродните емисии, разделени на икономическото производството. (Забележка: данните включват само въглеродния диоксид, а не другите парникови газове и икономическите метрики са малко по-различни от тези, които тъкмо използвахме. Важното обаче е относителната динамика и съпоставката между отделните страни.)
Виждаме, че САЩ емитира повече въглероден диоксид на всяка единица икономическа продукция от Германия или Швеция. Това не е учудващо, предвид размера на САЩ и разстоянията, изминавани от американците ежегодно в сравнение с европейците. От друга страна, Щатите са и страната, която бележи най-голям прогрес в понижаването на абсолютния размер на емисиите.
Ако всяко от тези три правителства не правеше нищо и историята можеше да се повтори, разминаването между тях несъмнено щеше да се понижи. Причината, поради която САЩ емитира повече абсолютни количества въглеродни газове, е, че икономиката на страната произвежда повече неща.
Но ако се добави и Китай, виждаме, че данните за САЩ много се приближават до тези на Германия и Швеция. Затова ако енвиронменталистите искат да поучават правителствата да ограничат емисиите си, те трябва да се фокусират върху Китай.
Заключение
Смятам, че въглеродният данък е слаба мярка. Нормалният икономически растеж по естествен път понижава емисиите на всяка единица производство и "подобрението" на ситуацията е по-бързо в САЩ и Китай, отколкото в други западни страни, в които регулации са по-строги.
Въпреки очакванията на МВФ, примерът на Швеция показва, че политическите "решения" на проблема с климатичните промени са неефективни. Макар някои отрасли на икономиката на страната да са обложени с изключително тежък данък, цялостният успех на страната в понижаването на емисиите е само малко по-добър от този на САЩ. А независимо какво се случва на Запад, най-интересните динамики по отношение на емисиите през следващите години ще се наблюдават в Китай.