Даниел Лакайе: "Пестеливите" страни в Европа са прави

През миналата седмица ръководителите на страните членки на ЕС се договориха за условията по Фонда за възстановяване на Европейския съюз, чрез който под формата на грантове и кредити ще се инжектират 750 млрд. евро в стопанствата от блока. Основните линии на разминаване между северните представители, като Нидерландия, и южните държави беше механизмите за съблюдаване на разходването му и обема на средствата.

Но някои икономисти са притеснени, че "пестеливите" страни са приели компромис, който може да изиграе лоша шега в дългосрочен план на целия Европейски съюз. Един от тях е Даниел Лакайе.

"Не може да има солидарност без отговорност", пише той в блога си. "Фондът за възстановяване на Европейския съюз не може да се използва като извинение за раздуване на политическите разходи и създаване на трансферен съюз, в който правителствата използват парите на данъкоплатците, за да увеличават бюрокрацията, защото това ще е краят на европейския проект."

Безусловният базов доход: Стъпка към края на света

Въвеждането на подобна мярка се появи отново сред политическите идеи, но това ще е пагубно за икономиката, стандарта на живот и хората

Според него вариантът на ЕС, в който управляващите просто харчат пари, трупат дългове и извличат средствата от икономиките може да просъществува само няколко години. От друга страна, силата на обединението идва от разликите между и отговорностите на всички страни.

От друга страна, някои политици просто използват кризата, за да раздуят разходите си, а вече и да искат безплатни пари. Пример за това е Испания, където бюджетът е увеличен двукратно, заедно с броя на министрите и съветниците, въпреки че страната е в тежка рецесия.

"Нещо повече, там беше одобрен план за безусловен базов доход, без за него да има бюджет или фискални мерки", пише Лакайе. "Правителството вече изстреля бюджетния дефицит с 24% през 2019 г., когато икономиката на страната нарасна с 2%, и удвои разходите за администрацията сега иска другите членки на ЕС да не съблюдават как тя харчи пари и да не ѝ поставят условия."

Европейското финансиране може да добави 34% към икономиката на Румъния до 2027-а

Съседката ни ще получи близо 3 пъти повече средства от България за новия програмен период

По думите му всяко сериозно правителство трябва да приветства детайлния надзор на начина, по който се харчат средствата и да предприема структурни реформи за тяхното понижаване. "Освен това, защо власти, които говорят за безпрецедентна извънредна ситуация предпочитат да получават по-малко пари, отколкото да бъдат поставени под мониторинг?", пита икономистът. "Някой може да си помисли, че тяхната цел не е да използват средствата по най-добрия начин."

Лакайе посочва, че ЕС наистина е в дълбока криза, която вероятно ще се превърне в депресия, тъй като управленците в Европа използват средства, които би трябвало да увеличават конкурентоспособността на икономиките, за политически трансфери, чиято роля е да са просто политически инструмент.

Същевременно вече приетият фонд не е решение за структурните проблеми на държавите в ЕС. "Трябва да се извършат структурни реформи, за да се елиминират дългогодишните дисбаланси в европейските икономки, а условията за получаване на средства трябва да се разглеждат като нещо позитивно, а не като негативно", пише той. "Ако страните искат да покажат пред света, че са надеждни партньори, отдадени на бюджетната стабилност, реформите трябва да се приветстват, а не отхвърлят."