Българската икономика се очаква да отбележи реален ръст от 2.6% през 2016 г., като основен принос за растежа ще има вътрешното потребление и инвестициите. Това показва есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.
Очаква се благоприятната динамика при частното потребление, отчетена през първото полугодие на 2016 г., да се запази до края на годината, а спадът при публичните разходи да се забави значително. В резултат, крайното потребление ще нарасне с 1.5%.
Инвестициите в икономиката за периода януари - юни са се повишили със 7,1%, но се очаква за цялата настояща година инвестициите да забавят своя ръст до 3,7%. Това се дължи, както на по-слабо нарастване на запасите и на частните инвестиции в сравнение с първото полугодие, така и поради спада на капиталовите разходи на правителството, дължащ се на преминаването към новата финансова рамка 2014/2020 година за финансиране на програмите от фондовете на ЕС.
Външният сектор ще има положителен принос към растежа на БВП, близък до отчетения за полугодието на годината.
За 2017 г. прогнозата на министерството предвижда растежът на БВП слабо да се забави до 2.5%. Принос за по-ниския ръст ще има по-слабото външно търсене, което ще се отрази в забавяне на растежа на износа до 3.9% при очакван ръст от 4.4% през 2016 г. При засилване на вътрешното търсене, растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 3.8%.
Увеличението на потреблението ще се дължи на продължаване на положителните тенденции на пазара на труда, както и на регистрираното подобрение в очакванията на потребителите да правят разходи за покупка на стоки за дълготрайна употреба. Положителен ефект ще има и от увеличението на заплащането в някои дейности на публичния сектор.
По отношение на инвестициите в основен капитал се очаква ускорение на растежа до 1.1% поради прекъсване на негативната тенденция при публичните капиталови разходи и запазване на положителната динамика при частните инвестиции.
За периода 2018-2019 г. се очаква постепенно ускоряване на растежа на БВП до 2.7%. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите. По-високият ръст на вътрешното търсене ще се отрази в ускорено нарастване на вноса, в резултат на което приносът на нетния износ ще продължи да намалява.