Европейските космически специалисти тези дни трябва да имат здрави нерви. Утре, с пет годни закъснение, европейската космическа лаборатория Columbus ще бъде изстреляна в Космоса. Ако всичко мине гладко, дългият шест и широк четири метра цилиндър ще бъде скачен с международната космическа станция ISS и ще бъде задействан от германския астронавт Ханс Шлегел, пише Handelsblatt.

След четири седмици Европа ще изпрати на ISS още един модул. От Короу във Френска Гвиана ракетата Ariane 5 ще понесе в Космоса товарният кораб ATV, който ще е „новият товарен кон на Европа" във всемира.

Шест години след създаването на ISS европейците постигнаха целите си: „Най-сетне имаме собствена, европейска инфраструктура в космическото пространство". Това е казал Томас Райтер, председател по космически полети в Германското дружество за въздухоплаване и космонавтика (DLR) в Кьолн. През 2006 г. Райтер е прекарал 166 дни на борда на ISS, която досега нямаше собствена голяма лаборатория. Липсващата възможност за транспорт държеше на земята струващият 880 млн. евро модул Columbus.

Европейската космическа лаборатория трябваше да бъде изстреляна в Космоса още през 2003 г., обаче след катастрофата на американската совалка Columbia мечтите се сринаха. Американците за дълго време преустановиха полетите, като космическата международна станция бе достъпна само чрез руските СОЮЗ. На ISS имаше извънреден екипаж от само трима души, които трябваше да поддържат функционирането на станцията.

Всъщност не само ужасът с Columbia попречи на европейските космически планове. На Европа болезнено й липсва собствен космически кораб, който да може да извежда астронавти в Космоса. Плащайки на американците и руснаците като пътници, самочувствието на европейската космонавтика бе в значителна степен подкопано. В началото на 90-те години германското правителство спря опитите за създаване на собствен малък космически кораб. Малко след обединението на ФРГ и ГДР финансирането за милиардния проект бе спряно.

И така, след катастрофата на Columbia станцията ISS обикаля Земята с половин екипаж и наполовина завършена. Обаче американците и европейците не искат повече да оставят проекта да крета заради липса на достатъчно инвестиции. От следващата година на борда на ISS ще има постоянно шест космонавти и най-сетне ще настъпи време за наука, надява се Райтер.

Columbus е лаборатория за физични, химични и медицински експерименти. Тук учените могат да изследват поведението на телата в условия на безтегловност. Ще се наблюдава също така ръстът на кристалите, както и дългосрочните влияния на безтегловността върху човешкото тяло.

В DLR работят близо 75 учени и инженери. Те координират дейностите по ISS и лабораторията Columbus. От там се координират изследователските проекти на цяла Европа и се управляват техническите системи на лабораторията: от отопление до подаване на въздух и вода. Columbus ще работи поне десет години и ще служи като трамплин за други експедиции.

„Европейската космическа индустрия има големи способности, които искаме да демонстрираме", казва директорът на поделението на EADS за космически полети, Astrium. Защото Columbus е само част от европейския план. В края на този месец с ракетата Ariane 5 на първата си мисия се отправя „Automated Transfer Vehicel", напълно нов транспортен космически кораб, наречен „Жул Верн".

ATV е мултифункционален кораб, който ще служи за целите на ISS. Той ще се прикачи към международната космическа станция напълно автоматично, което е техническо нововъведение в космическите полети. Двигателите му ще удържат ISS в курса, тъй като с времето станцията губи височина.

Ракетите Ariane, космическата лаборатория, напълно автоматична товарна капсула: през следващите седмици Европа ще покаже присъствие в Космоса. Дори и програмата за собствен космически полет да е изоставена, гледаме напред: през 2020 САЩ планира  отново да посети Луната, руснаците също искат да изпратят хора на околните небесни тела. Индийци, японци, китайци планират собствени сонди за наблюдение на Земята. Европейците трябва да покажат, че са поне добри партньори.