Досега пазарите възприемаха страните от еврозоната като едно цяло. Инвеститорите купуваха облигации по германския и гръцкия дълг. Това единство обаче се разпадна заради кризата. Като понижи оценката на 9 от 17-те страни от валутния съюз на 13 януари, агенция Стандард енд Пуърс (Standard and Poor's) превърна еврозоната от едно цяло, движещо се с една скорост, в едно цяло, движещо се на различни скорости, пише в. "Монд", цитиран от БТА.

Агенцията понижи с една степен оценката на 5 страни (Франция, Австрия, Малта, Словакия и Словения). Тя понижи с две степени оценката на 4 страни (Испания, Италия, Португалия и Кипър). Освен това 14 страни, сред които и Франция, попаднаха в обхвата на негативната перспектива, което означава, че рискът за понижение на оценката им в идните две години е едно на три.

Заради оценките на Стандард енд Пуърс сега еврозоната вече се движи на четири скорости. Първо имаме едно твърдо ядро, съставено от онези примерни държави, които все още имат оценка "ААА". Това са Германия, Финландия, Люксембург и Холандия. Това твърдо ядро в бъдеще може да се смали още повече, защото само оценката на Берлин не е съпроводена с негативна перспектива. После идва ред на втората категория страни, тези които са със солидна икономика и финанси, но не предоставят вече максимална сигурност. Това са Франция ("АА+", което е втората оценка от общо 22) , Белгия ("АА"), Австрия ("АА+") и Естония ("АА-").

Следват страните, изпитващи трудности, но все още задържащи се на средно ниво. Това са Словения ("А+"), Испания ("А"), Словакия ("А"), Ирландия ("ВВВ+"), Малта ("А-") и Италия (ВВВ+). На опашката се нареждат страните в категорията junk bonds, тоест на облигации "боклук" или на рисковите облигации по държавния дълг. Това са Португалия ("ВВ"), Кипър ("ВВ+") и Гърция ("С").

Стандард енд Пуърс изрази на 9 декември 2001 г. по време на Европейския съвет надеждата, че тази среща на върха ще бъде важен етап в намиране на изход от кризата. Месец по-късно агенцията не скри разочарованието си и обяви, че понижаването на оценките се дължи основно на преценката й на инициативите, подети през последните седмици от европейските политически лидери, които може да се окажат недостатъчни, за да разсеят напълно системните поводи за напрежение в Европа. Агенцията беше изключително критична към европейското ръководство и посочи като фактор на напрежението на пазарите открития и продължителен конфликт между европейските лидери. Освен това ефикасността, стабилността и далновидността на европейските политици и институции също не са оправдали очакванията на агенцията.
Стандард енд Пуърс посочи освен това, че има нещо заслепение за истинските корени на кризата. Според европейските лидери кризата произтича от бюджетната екстравагантност в периферията на еврозоната. Според Стандард енд Пуърс обаче, проблемите идват от нарастващите външни дисбаланси и от различията в конкурентоспособността между ядрото на еврозоната и така наречената нейна периферия.

Последиците от това частично признаване на корените на кризата, а именно политиките на бюджетни икономии, според Стандард енд Пуърс могат само да влошат още повече положението. "Според нас пакет от реформи, който се основава само на бюджетни икономии, крие риска да се превърне в саморазрушителна сила", посочи агенцията в комюнике. Стандард енд Пуърс не пропусна да посочи, че в резултат на това потреблението може да спадне, а приходите в хазната на данъчните да намалеят.

Само един играч на европейската сцена беше пощаден от критиките на Стандард енд Пуърс и това беше Европейската централна банка, която е успяла да избегне срива в доверието на пазарите, като е отпуснала на банките "планини" от пари в брой.
Понижаването на оценките на Стандард енд Пуърс ще има сериозни последици за четири страни от еврозоната. На първо място това е Италия. Сега нейната оценка "ВВВ+" се равнява на тази на Южна Африка или на Тайланд и е на две степени от категорията на "боклук". Италия има дълг от 1,9 трилиона евро, тоест 120 процента от нейния брутен вътрешен продукт (БВП) и потенциалът й за растеж според анализаторите на Стандард енд Пуърс е нисък. От есента Апенинския полуостров е изправен пред силно покачване на лихвите по облигациите на държавния дълг. През последните месеци лихвите по 10-годишните облигации по италианския дълг се колебаеха около 7 процента, което според много наблюдатели ще се окаже трудно поносимо в средносрочен и дългосрочен план. През последните дни ситуацията малко се нормализира. Рим успя да продаде краткосрочни дългови облигации на силно понижени лихви.

Испания, която през 2009 г. все още имаше оценка "ААА", сега вече е понижена до "А" и има опасност също да се върне рязко назад след успокоението на пазарите спрямо нея, наблюдавано през последните дни. Държавният дълг на Мадрид си остава не чак толкова висок - 67,4 процента от БВП през 2011 година. Страната обаче страда от дисбаланса между спестените пари и инвестираните средства, от високите нива на краткосрочните облигации по външния дълг и от покачващата се цена на рекапитализирането на банките.

Кипър и Португалия вече са страни с облигации "боклук", което автоматично ще накара определен брой инвеститори да спазят вътрешните си правилници и да се отърват от тези рискови ценни книжа по държавния дълг. Понижената оценка може да принуди Кипър да поиска първи план за помощ от еврозоната. Колкото до Лисабон, този развой може би ще забави подобаващото връщане на Португалия на пазарите след първа спасителна програма на стойност 78 милиарда евро, отпуснати през май 2011 година, прогнозира "Монд".