Докато Европа обмисля забрана за внос на енергия, германският бизнес и профсъюзите стоят в опозиция. Те за пореден път предупреждават, че незабавната забрана за руски природен газ ще има сериозно отрицателно въздействие върху индустрията и работните места в страната, пише Oilprice.

Германия e най-голямата икономика сред 27-те държави членки в Европейски съюз и се противопостави на забраната внос на енергия от Русия. Страната застава зад идеята за постепенно прекратяване на вноса руски петрол до края на 2022 г. и на газ в рамките на две години.

"Незабавно налагане на газово ембарго би довело до загуба на производство и дългосрочна загуба на работни места в Германия", коментират от работодатели и на профсъюзи.

Около 40% от природния газ в Европейския съюз и около 25% от петрола сега идват от Русия, предимно по тръбопроводи. Единствено Германия зависи от Русия за приблизително една трета от общото си потребление на енергия.

Блокът все още е силно разделен по въпроса за незабавни спиране на важните доставки.

В ЕС обсъжда и шестия кръг от потенциални нови санкции срещу Русия. Блокът е платил общо 35 милиарда евро за енергията, внос от Русия, от началото на войната в Украйна. Германия, Италия, Австрия и Унгария са най-зависими от руския газ и не искат от незабавна забрана.

Междувременно забраната за внос на руски въглища вече е договорена, но няма да се прилага до август и ще има само ограничен ефект върху средствата, отиващи към руската хазна, в сравнение с петрола и газа.

Миналата седмица германското правителство одобри най-голямото си увеличение на пенсиите от десетилетия насам.Това се случва в момент, в който се очаква инфлацията да скочи до небеса, достигайки 40 годишен връх. От 1 юли пенсиите за бившите западно германски провинции ще се увеличат с 5,35%.