Дори при комунизма, страните от Източна Европа и бившият Съветския Съюз широко варираха по отношение на риска, който представляваха за потенциални инвеститори и търговски партньори. Днес тези различия са се превърнали в бездни между търговската практика и опит. В централна Европа и прибалтийския регион осемте държави, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г., са все по-тясно свързани със Западна Европа, в частност с Германия.

Макроикономическите опасности в голямата си част са сравнително ниски, най-вече в Словения, първата екс-комунистическа страна, която се присъедини към еврозоната, но те не са незначителни. Икономическите катаклизми в Унгария от 2003г. и от миналата година показват, че дори страна в близки връзки със Западна Европа може да попадне във финансова беда. Унгария, подобно на Полша и Чехия, се изправя пред сериозни предизвикателства в контролирането на разходите на публичния сектор. Унгарското правителство миналата година прокара реформи, които се справиха с непосредствената опасност от прекомерни заеми от страна на правителството, но, както своите чешки и полски аналози, то все още трябва да вземе мерки за дългосрочните проблеми. Словакия е стигнала много по-далеч в поставянето на публичните си финанси на дългосрочно стабилна основа, една реформа, която я поставя значително по-напред от съседките й в подготовката й за присъединяване към еврозоната.

В трите прибалтийски държави макроикономическата стабилност наскоро бе застрашена не от правителствени заеми, а от по-висока от очакваното инфлация и дефицит по текущата сметка, генериран от бързия икономически растеж. Политиците в Литва, Латвия както и в Естония, се борят да контролират своите малки и много отворени икономики. Постоянното преследване на либерални, ориентирани към пазара политики оставя страните особено уязвими откъм промени в международните финансови настроения.

Въпреки всичко и други опасности дебнат в региона. Политическите лидери са доказали желанието си да се намесват в икономиката, особено в Полша, където дясно-центристкото правителство миналата година временно блокира важно банково сливане между местните отдели на италианските Unicredit и германските HVB. Докато страните постигнаха съгласие, Варшава много вдигна залога, оспорвайки пълномощията на Европейската комисия. Членството в ЕС, въпреки че поставя някаква икономическа дисциплина, също позволява и голямо разнообразие от практики сред новите членки, точно както и сред старите членки от Западна Европа.

Също така, въпреки че условията за бизнес се подобряват, държавите, присъединили се към съюза през 2004г., остават предразположени към проблеми, асоциирани с прекомерен бюрократичен контрол, мудност и корупция.

Тези рискове обикновено са по-големи в България и Румъния, последните попълнения на ЕС, които се присъединиха тази година. Както Европейската комисия посочи в един доклад това лято, и двете държави са изправени пред сериозни проблеми с корупцията, а България и с организираната престъпност. Потенциалът на тези две балкански икономики е значителен, особено в случая на Румъния. Инвеститорите обаче се изправят пред значително по-висок риск, установявайки бизнес, отколкото в страните от разрастването от 2004г.

Икономическата и политическа стабилност също не са гарантирани. Румъния, където брутния вътрешен продукт нарасна със 7.7 на сто миналата година, показва признаци на прегряване, със публични и частни разходи, нарастващи бързо и външен дефицит, покачващ се до 11.6 на сто от БВП. Междувременно политическият процес е затруднен от повтарящи се политически борби между президента Траян Басеску и правителството. В България политическото положение е по-стабилно, но икономиката може би е дори по-уязвима от външни сътресения с дефицит по текущата сметка, извисяващ се стремглаво миналата година до 14.8 процента от БВП.

В останалата част от югоизточна Европа наследството от войните в бивша Югославия все още има изключителна тежест върху политическия живот, най-вече в Сърбия, където статутът на спорната територия Косово остава неразрешен. И производство, и търговия, и инвестиции нарастват, но икономическият прогрес би бил по-бърз, ако ЕС беше по-праволинеен в изпълняването на обещанията си за бъдещо членство на държавите от западните Балкани.

Още по- на изток икономическата конюнктура е доминирана от възраждаща се Русия. Движена от приходи от петрол и газ, руската икономика нарасна с 6.7 на сто последната година, разширявайки своя най-дълъг в историята период на устойчив растеж. С настоящ излишък по текущата сметка от 10 на сто и бюджетен излишък от 7.5 процента, цялостната икономическа ситуация изглежда много стабилна.

Цялостната политическа ситуация също изглежда стабилна. За гласоподавателите в президентските избори догодина изглежда е сигурно, че ще подкрепят който и да е  кандидат, който Кремъл номинира за наследник на президента Владимир Путин. Служителите, които сега са на власт като цяло ще запазят контрола си, въпреки че някакво съперничество за служебни позиции и влияние не може да бъде изключено.

Големите рискове са в понякога деспотичното упражняване на властта, включващо вмешателства в икономиката, особено в енергийния и други стратегически сектори. При последния пример, TNK-BP, смесено предприятие на BP и руски инвеститори, бе задължено да  се откаже от контрола си над газовото находище в Ковыкта. Газпром, държавният гигант, взе лицензията. По-нататъшни ходове от страна на Кремъл за засилване на позициите на държавните компании биха могли да се очакват. Въпреки това много компании ще отсъдят, че потенциалното възнаграждение си заслужава риска.

В съседна Украйна политическите лидери се подготвят за парламентарни избори в края на месеца. Но последните не е много вероятно да разчупят патовата ситуация между трите най-влиятелни сили- партиите на президента Виктор Юшенко, министър-председятеля Виктор Янукович и Юлия Тимошенко, бившия съюзник на г-н. Юшенко в Оранжевата революция.

За момента липсата на стабилност не е отблъснала инвеститорите, които вкарват в страната безпрецедентни количества капитал, за да спечелят от растящите цени на недвижимото имущество и други активи. Икономиката силно с разраства, стигайки растеж на БВП с 7.1 на сто за миналата година и публичните финанси са в границите на разумното. Обаче политическата безизходица спъва вземането на решения, прави страната уязвима откъм вмешателство от страна на Русия и позволява на корупцията да продължава да се разпространява повсеместно.

Превел от английски: Емил Бонев