Световната търговия понесе огромни щети през последните години, а 2020 г. не беше изключение, пише The Wall Street Journal.

От световната финансова криза през 2009 г. насам растежът на световната търговия бе бавен. По-високите мита и търговските войни на администрацията на Тръмп също нанесоха удар. Обемът на търговията дори спадна през 2019 г., макар че световната икономика продължи да расте.

Тази година, с идването на пандемията, търговията понесе най-тежия си удар и се сви с 9,2%, според World Trade Organization.

Приливите и отливите при обмена най-често отразяват промените в икономическия растеж по света. Затова и прогнозата за следващата година зависи най-вече от това дали светът ще може да се отърси от пандемията и да я остави в историята. Но има няколко причини да смятаме, че политическият отговор, както и растящите притеснения за националната сигурност, ще има дълготраен ефект в оформянето — и дори свиването — на глобализация в бъдеще.

Глобализацията — увеличаващата се търговия и инвестиции по света — бе ключов двигател на световната икономика между 1990 и 2010 г. Но заедно с финансовата криза тази тенденция спря. Според Световната банка световните вериги за доставки, разпростряни из различни цени, спряха да се разширяват след 2008 г.

Икономическите реформи също се забавиха. Под управлението на Си Дзинпин Китай прие политики, с които засили държавните предприятия и местната разработка на критично важни технологии. Поднебесната империя остава износна машина, но започва лека-полека да се затваря в себе си. Износът като дял от БВП намалява от 31% през 2008 г. до едва 17% през 2019 г.

И Китай не е сама. Национализмът се превърна в по-мощна сила на много места по света, а с това дойде и икономическият национализъм. Индийският премиер Нарендра Моди поне кампания "Произведено в Индия". Президентът Тръмп прокарва политики "Купувайте американско" и дори новоизбраният държавен глава Джо Байдън, който е по-отворен към свободната търговия, подкрепя подобни програми. Да не говорим за Брекзит.

Пандемията вероятно ще подсили тази съществуващи заплахи за глобализирания свят. Редица страни се питат дали не са станали твърде зависими от други държави за вноса на лекарства, например. Така по време на пандемията бяха въведени временни забрани за износ на медицинско оборудване заради опасения от недостатъчно предлагане на местния пазар. И макар засега въведените промени на политическо ниво да са сравнително незначителни, настроенията се промениха. Президентът на Франция Еманюел Макрон вярва, че коронавирусът "ще промени природата на глобализацията", допълвайки, че "този етап на глобализацията приключва своя цикъл".

Притеснения за сигурността

Към всичко това се добавят и притесненията за националната сигурност. Отношенията между САЩ и Китай се развалиха, тъй като Вашингтон започна да се опасява за сигурността на технологичните продукти и започна да се чуди дали Пекин не нарежда производителите в Китай да оставят "вратички" за собствен достъп. Така не само бяха въведени мита, но и Вашингтон забрани придобиването на американски технологични компании от страна на китайски конкуренти.

САЩ не са сами в своите притеснения, както показва дебата около оборудването на Huawei. Япония също започна да проучва как да намали зависимостта си от Китай и да произвежда повече у дома.

Китай пък започна да използва търговията като оръжие. Държави като Австралия попаднаха под обстрела на Пекин и откриха, че противопоставянето на политиките на комунистическата партия води до забрана на търговията по "здравни причини", нови мита или задържане на стоките на граница за неочаквани "здравни проверки".

Комбинацията от всички тези притеснения и политики подсказват, че светът започва да обръща посоката и отделните държави се движат към самодостатъчност. Хората започнаха да ценят сигурността повече от ефикаността.

Това отдръпване няма да сложи край на глобализацията — процес, който достигна исторически връх преди десетилетие. Но ще бъде частично обърнат, предвещавайки сложно бъдеще.