Българската икономика ще ръст от 3,5% за 2019 година, а за следващата може да очакваме слабо забавяне на растежа до 2,9% в резултат на външни фактори, като ограничено търсене в Еврозоната и нарастваща несигурност заради търговските конфликти. Това прогнозират икономистите на "УниКредит Булбанк" в тримесечния си анализ за региона на Централна и Източна Европа.

През следващата година в резултат на посочените фактори в допълнение с отслабването на растежа в Щатите износът ще се забави, а заедно с това ръстът на частните инвестиции ще се свие заради по-голямата несигурност.

"Последното вече се вижда в най-новите проучвания за доверието на бизнеса, където глобалната несигурност стана фактор номер едно ограничаващ плановете за експанзия на българските компании в промишлеността след продължителен период, в който първото място се заемаше от недостига на работна", се посочва в анализа.

За сметка на по-слабият износ и инвестиции според прогнозата вътрешното търсене ще продължи да бъде важен фактор за растежа и през 2020 година.

"Очакваме подобряването на покупателната способност на доходите на домакинствата да продължи, като получи подкрепа не само от силния пазар на труда, но и от допълнително повишаване в кредитирането на домакинствата, което вероятно ще достигне пика си през тази или следващата година", се казва в документа.

За повишаването на потреблението ще допринесе и намаляващият инфлационен натиск в резултат на забавянето на икономиката.

Икономистите от "УниКредит Булбанк" допълват още, че строителният сектор ще продължи да увеличава своя принос за нарастването на инвестициите. Търсенето на имоти няма да отслабне и цените ще продължат да нарастват, въпреки умереното забавяне на икономиката, очаквано следващата година.

Растеж от 3,5% за 2019 година прогнозират и от "Райфайзенбанк България", като в последния си анализ те повишават прогнозата си от предходно очаквания ръст в рамките на 3 на сто. Експертите от финансовата институция посочват като основна причина за това силния резултат за първите шест месеца на годината. Тогава брутният вътрешен продукт се повиши с 4,2 на сто.

"За второто полугодие очакваме растеж от малко под 3%, движен от вътрешното търсене и подкрепян от експорта, докато вносът ще се възстанови до слаб растеж", коментира икономическият анализатор на банката Емил Калчев.

Към края на първата половина на 2019 година по отделни компоненти на БВП може да се посочи, че износът се е увеличил с 2,1% спрямо 2018 година, а вносът е намалял с 4%. От своя страна крайното потребление расте с 1%, а брутo капиталообразуването се е свило с 4,1%.

"От страна на предлагането, през второто тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП очаквано имаше секторът на, следван от индустрията, в т.ч. строителството, докато селското стопанство повлия слабо за ръста", допълва Калчев.