Шефът на ЕЦБ Жан-Клод Трише зададе тона на срещата с предупреждението, че лошото управление на нефтената криза през 1970 г., причинило сериозни щети на икономиката и заетостта, трябва да служи за урок, и че грешките от миналото не трябва да се повтарят.
Въпреки растящите протести, няколко министри заявиха, че правителствата не може и не трябва да намаляват данъците или да позволяват увеличение на заплатите, за да компенсират поскъпването, защото това би могло да превърне един евентуално краткосрочен проблем в дългосрочен.
Финансовият министър на Ирландия Брайън Лениан, притеснен преди всичко за потенциалното въздействие върху преговорите за плащанията в родната си страна, заяви, че заплатите не трябва да се индексират с последните покачвания на храните и на разходите за гориво.
"Ако направим това, ще се сблъскаме с изобилие от неприятности в бъдеще", каза той пред репортери, докато влизаше на разговорите с Трише и министрите от останалите страни членки на еврозоната.
Финансовите министри са обсъждали състоянието на икономиката сутринта, преди тържествата на ЕЦБ, на които присъстваха също и централните банкери и гости, включително немският лидер Ангела Меркел.
След една седмица, в която рибарите протестираха и блокираха пристанищата на Европа заради повишаването на цените на дизеловото гориво, политиците би трябвало да се чувстват притеснени.
Френският президент Никола Саркози каза миналата седмица, че Европейският съюз като цяло трябва да обмисли горна граница на данък добавена стойност върху продажбите на продукти и гориво, ако цените продължат да растат.
Германският финансов министър Пеер Щайнбрюк и датският му колега Вутер Бос не одобриха идеята.
Според Бос: „Франция вече има достатъчно проблеми с подреждането на бюджета, за да намалява данъците."
Според Щайнбрюк Европа трябва да се придържа към решението взето през 2005 в Манчестър, според което никоя европейска страна не трябва да използва намаляването на данъците като компенсация за високите цени на горивата, с което може да увеличи зависимостта си от държавите производители на петрол.
Същото мнение застъпи и премиерът и финансов министър на Люксембург Жан Клод Юнкер: „Мисля, че идеята за намаляване на данъците противоречи на общото настроение."
Неприятностите в Европа, както и в останалата част на света се засилват от повишаването на цените на храните и горивата, които са основните разходи на домакинствата.
Австрийският финансов министър Вилхелм Молтерер каза, че ще обсъди с колегите си регулация на фючърсната търговия на стоковите пазари.
Според Молтерер спекулациите на стоковия пазар са налели над $40 милиарда в него само през последните пет месеца.
„Силният спекулативен елемент е до голяма степен виновен за повишаването на цените. Политиците трябва да се заемат с проблема и да приемат предложената регулация днес," каза Молтерер.
Според него изпълнението на предложението ще бъде проблемно за страни като Великобритания, която е един от центровете за фючърсна стокова търговия, но въпреки това трябва да му се обърне сериозно внимание.
Скокът на цените и горивата и особено на храните се отразява най-вече на бедните, където поскъпването на пшеницата и оризът повлияват негативно на живота на милиони.
Десетки лидери ще се срещнат в Рим тази седмица, за да обсъдят глобалната криза с храните и да решат какви конкретни мерки да бъдат взети и какви суми да бъдат отпуснати като помощи за решаване на това дългосрочно предизвикателство.
Цените на много хранителни продукти са се удвоили през последните две години и дори да има известен спад ще останат високи и през следващото десетилетие според Организацията за икономическо сътрудничество и Организацията за храните и земеделието към ООН.
Инфлацията в Еврозоната, която е изправена пред риска от остро икономическо забавяне през следващите месеци, се движи около рекордните 3.6%.