Много от хората със сметки в закъсалите банки на Кипър, които загубиха сериозни суми покрай кризата там, изведнъж се оказаха притежатели на банкови дялове. Най-много ползи извлякоха руснаците. Ето как се стигна дотук:

30 градуса на сянка и жарко слънце. Дълга крайбрежна алея, скъпи ресторанти, луксозни хотели. И палми докъдето ти стига погледът. Лимасол е вторият по големина град в Кипър. Прочут е с това, че там туризмът се развива блестящо. Градът е обаче и финансов център. В него са разположени множество офшорни фирми, привлечени от ниските данъчни ставки и добрия инвестиционен климат. "Кипър е добро място за чуждестранните инвеститори. Вложители от цял свят идват тук с парите си", казва Михаил Соболев - руски финансов консултант, който живее и работи в Лимасол.

Предисторията

Когато в началото на 90-те години Русия "заболява" от хиперинфлация, растящи данъци и несигурна правна система, много руснаци прехвърлят дейността си в Кипър. Днес те са сред най-големите инвеститори на острова. "По онова време руснаците не бяха навсякъде добре дошли. В Кипър обаче ги посрещаха с отворени обятия", разказва Соболев.

В един момент обаче финансовият рай започва да се клати застрашително. На 25 юни 2012-та Кипър иска финансова помощ от ЕС, като още тогава двете най-големи банки на страната изпитват огромни затруднения. Помощта пристига близо година по-късно - 10 милиарда евро, които ще бъдат изплащани до 2016 година в рамките на 11 отделни транша. В замяна на това обаче кредиторите изискват от Кипър не само обичайните съкращения на работни места, намаляване на разходите и увеличаване на корпоративния данък, но и някои доста чудновати неща - например искането някои от едрите вложители в Bank of Cyprus да се включат в спасяването на банката.

"Каква ирония само!"

В резултат на това редица руски инвеститори с големи вложения изгубиха солидни суми, получавайки в замяна акционерни дялове от банката. Икономическият експерт Софронис Клеридес недоумява: "Първоначалният замисъл беше банката да бъде спасена с помощта на руските авоари, а не с парите на данъкоплатците. Но какво се случи в крайна сметка? Руските олигарси са сега притежатели на дялове от банката. Каква ирония само! Питам се дали онези, които са предложили тази мярка, са знаели от самото начало какво точно ще се случи", казва Клеридес.

Според информации в медиите, между 50 и 60 процента от акциите на банката са вече в руски ръце. "Тройката искаше да изхвърли руснаците от банката, но в крайна сметка я натика в ръцете им", казва в тази връзка кипърският президент Никос Анастасиадис.

И още нещо: шестима от 16-те членове на Управителния съвет на банката са руснаци. Един от тях е Владимир Стржалковски, бивш началник на руското предприятие "Норилск Никел" и бивш колега на Путин от КГБ.