Захарта е толкова важна за Куба, че дори младият Фидел Кастро е участвал в събирането на реколтата. Сега, дългогодишният световен лидер в износа на захар внася продукция за първи път в историята си - и то в огромни количества - от Франция, след още една лоша реколта, пише AFP.

Захарта отговаряше за огромен дял от износа на Куба, но след срива на Големия брат - Съветския съюз, който беше ключов и гладен клиент - всичко се промени. Важна стъпка към бездната бе и липсата на инвестиции в семета, тор и пестициди.В началото на 90-те години на миналия век Куба произвеждаше около осем милиона тона захар на година. Десетилетие по-късно не можеше да достигне два милиона годишно.

Тогава, захарта отговаряше за почти 75 процента от износа на Куба. През 2015 г. този дял е едва 13 процента.

В последния сезон реколтата пострада тежко след преминаването на урагана "Ирма" и последвалия дълъг дъждовен сезон.На острова жителите бързо разбират за лошото развитие. Захарта от Куба има по-кафеникав цвят, докато тази от Франция е по-бяла - и точно такава те започнаха да получават в своите дажби.

За първи път от 60 години насам в Куба ще има частна собственост

В тази страна от 60 години няма частна собственост. Но това ще се промени съвсем скоро

Още промени в страната ще бъдат направени с приемането на нова конституция

Експортната агенция FranceAgriMer казва, че от 2001 до 2017 г. Куба е внесла само три тона захар. Но през трите летни месеца на тази година - юни, юли и август - вносът достига 40 000 тона. "Това е първият път в историята, в който Куба внася значителни количества захар от Франция", посочват от агенцията.

Куба внася по-голямата част от страната, която консумира. На година вносът на пшеница, например, е 400 000 тона.Тези нови данни са унизителни за Куба, която някога бе най-големият производител на захар и един от най-големите износители. До 60-те години САЩ бе основният ѝ клиент. По-късно идва и СССР. Днес обаче производството е разочароващо - едва 1,1 милиона тона.

А самата Куба има договор за износ с Китай, който трябва да изпълнява.

Правителството обвинява американското ембарго, което от 1962 г. блокира вноса на земеделско и индустриално оборуване.На държавата ѝ липсват ресурсите и твърдата валута, но има и някои структурни и логистични фактори, които имат значение, казва кубинският икономист Омар Еверлени Перез.

Куба започна активно да диверсифицира икономиката си и да се опитва да разчита по-малко на износа на захар, но това доведе до недостатъчни инвестиции и най-лошата реколта за последните 100 години.

"Зланият век приключи, защото производственият капацитет не е такъв, какъвто бе навремето", заяви той. Имало е 150 завода, но сега са само 50.

Нови промени в Конституцията, които ще бъдат гласувани през февруари, трябва да отворят вратите на Куба към чуждестранните инвеститори, признавайки, че те са важни за развитието на държавата.