Всеки цент повишение в цената на бензина в САЩ увеличава разходите на американците с близо $1,3 млрд. След това парите за покупки на други стоки не достигат - включително и за нови автомобили: Die Welt.

В момента бизнесът върви по-скоро зле отколкото добре за автомобилните търговци във Флорида. Само през февруари те са продали 12% по-малко автомобили в сравнение с периода на предходната година. Положението се подобрява, но изключително бавно. Сега надеждите на търговците са се концентрирали върху продажбата на компактни спестяващи бензин коли и по-специално върху автомобилите с хибридно задвижване. Обаче въпреки еко-вълната „хибридите" правят малка частичка на пазара. А автомобилните търговци все още нямат в асортимента си водещите модели на Toyota.

Ето затова във Флорида, вторият след Калифорния автомобилен пазар на САЩ, сега се продават по-малко автомобили, най-вече от спортните модели с висока проходимост. Спадът на продажбите се дължи и на цената на бензина: ако през януари галон (3,875 литра)бензин е струвал средно $2,20, то сега бензинът се продава за над три долара галона.

Това има съществени последици за цялата американска икономика. защото всеки цент повишение в цената на бензина през призмата на 300 млн. американци означава общо покачване на разходите с $1,3 млрд. Парите се вземат от покупката на хладилници или дори автомобили. Не е толкова лесно да се спестява безнин, защото много бизнесмени са станали зависими от автомобилите си за бизнес пътувания.

През април продажбите на дребно даже малко спаднаха. Някои макроикономисти започнаха да се боят от най-лошото: „средният Джо" за пръв път от три десетилетия насам да загуби склонността си да харчи. И ако средният американец е по-стиснат спрямо предходните години, то очакваният ръст на американската икономика ще получи силен удар.

Защото над две трети от икономиката на САЩ зависи потребителските разходи на американците - следователно близо една седма от световната икономика. „Сега както и преди важи, че светът трябва да държи под очи потреблението на американците", казва Карл Рикадона, американски макроикономист в Deutsche Bank в Ню Йорк. На първо място експортните икономики на Азия, но и европейските държави зависели от насторенията на американците в магазина.

Миналата сряда икономистите отново можеха да си поемат дъх. Икономическото министерство във Вашингтон заяви, че оборотите в търговията на дребно през май в САЩ отново чувствително са се повишили. И така сценарият за изведнъж превърналите се в спестовни американци стана по-малко плашещ.

Песимистичните прогнози за потребителските разходи от април до юни веднага бяха изтикани в ъгъла. Преди съобщението икономическите съветници от Global Insight разчитаха на 2% плюс - непосредствено след прочитането на данните те заявиха очаквания от 2,5% даже до 3%.

Това може и да е доста по-ниско от потребителския ръст от 4.4% за първите три месеца на годината, но също така е и повече от 2001 година. Тогава потребителските разходи за известно време нарастваха с по-малко от два процента и САЩ изпадна в краткотрайна рецесия. Алан Грийнспан, бившият шеф на централната банка, вижда възможността това отново да се случи, една трета.

„Опасността от по-голям срив в потребителските разходи не е изключена предварително" - напомня Рикадона. За него е само въпрос на време слабостта на пазара на недвижими имоти да повлияе по-силно върху потребителите. През изминалите години американците са използвали покачващите се цени на техните жилища или да поемат повече кредити срещу тях, или с голяма печалба да продават домовете си.

Обаче Централната банка чувствително вдигна лихвите и така сложи край на тази игра. Цените на недвижимите имоти паднаха. Американците загубиха допълнителни приходи от трицифрени числа в милиарди, което все някога ще попречи на американската икономика. „Хората не могат вече да злоупотребяват с домовете си като със спестовни касички във формата на прасенца", казва професор по икономика в Бъркли. „Скептичен съм, че американския потребител отново ще ни измъкне от блатото".

Всъщност тенденции на намаляла склонност към разходи се наблюдават не само в търговията с автомобили във Флорида. През април леко е спаднал броят на кредитните карти. Това е индикатор, че американците внимават повече за какво дават парите си. Четири от дванадесетте окръга на Централната банка сред тях Атланта и Далас през изминалите седмици са съобщили потребителски разходи, които са били разочароващи или под очакванията.

Икономическият ръст в САЩ от 0.6% през първото тримесечие за мнозинството на икономистите от Уолстрийт, които стоят от другата страна на оптимизма, ще бъде икономически стимул. Слабият ръст в началото на годината се е бил появил само защото компаниите са били натрупали по-високи запаси вместо да произвеждат повече.  Това щяло да повлияе на икономиката на страната само в кратък период - като цяло за годината ръстът щял да бъде близо два процента.

По-нататък през годината икономиката ще продължи да се покачва умерено, счита също и Джефри Лакер, шеф на клона на централната банка в Ричмонд, Вирджиния. За това ще помогне ниската безработица, сега на 4,5%. Средните заплати ще продължат да се засилват и така финансовото състояние на домакинствата ще се засили.

Така че като знак за развитието икономистите сега следят на първо място предлагането на работни места. „Една от най-големите гатанки е защо отслабнеия ръст още не е повлиял по-забележимо на трудовия пазар", казва Рикадона от Deutsche Bank. Ако безработицата се покачи, то прогнозата за ръста през тази година ще бъде повлияна отрицателно. „Ако трудовият пазар отслабне, то потребителското доверие ще се срине" - приглася професорът от Бъркли. „И това ще бъдат наистина лоши новини".