Чували сте тази фраза, нали? Обикновено е съпроводена от жалба по светлото социалистическо минало, когато страната е имала заводи и е изнасяла електрокари, компютри и други световно признати продукти на местната индустрия. Или пък следва сравнение с развитите страни на запад от нас, които произвеждат и изнасят "стоки с висока добавена стойност", за разлика от България, която можела да се похвали само със суровините си. Ще каже човек, че страната е класическа суровинна икономика ала латиноамериканските страни.

Всъщност икономическата статистика е съвсем прозаична. Данните на БНБ показват, че делът на суровините и материалите в износа на страната стабилно пада - от 53,1% през 1995 г. (най-старата година, за която БНБ е публикувала данни за външната търговия) до 39,0% през 2017 г. Това идва да покаже, че преди 22 години повече от половината износ на стоки от България е бил суровини и материали (в стойностно изражение), а сега това се отнася за по-малко от 40%. Т.е. очевидно по-голямата част от износа на страната вече не е суровини.

Снимка 413997

Източник: БНБ

Това преструктуриране в стоковия износ върви ръка за ръка с още един изключително положителен процес, а именно - увеличаване на дела на инвестиционните стоки. Този дял нараства като трайна тенденция, от 13,9% през 1995 г. до 25,2% през 2017 г. Именно инвестиционните стоки традиционно стоят зад клишето "стоки с висока добавена стойност" - тук влизат машините, уредите и апаратите; електрическите машини; транспортните средства; резервните части и оборудването и други.

Дял в общия износ на стоки от България, % 1995 2017
Инвестиционни стоки, от които: 13,9 25,2
Машини, уреди и апарати 4,1 5,6
Електрически машини 1,7 2,9
Транспортни средства 1,8 2,3
Резервни части и оборудване 2,5 5,6
Други инвестиционни стоки 3,9 8,7

Източник: БНБ

Всички подгрупи на инвестиционните стоки бележат ръст в дела си от общия износ, като при някои - резервните части и оборудването и другите инвестиционни стоки - той е дори повече от двоен.

Извън суровините и инвестиционните стоки другите две големи групи в износа - потребителските стоки и енергийните ресурси показват по-колеблива динамика. При енергийните ресурси също се вижда нарастване на дела спрямо 1995 г., докато при потребителските стоки, въпреки известно нарастване в началото на хилядолетието, делът остава почти без промяна спрямо базовата 1995 г.

Като цяло, промените в структурата на българския износ на стоки са изключително позитивни през последните 2-3 десетилетия. Те показват ясна тенденция на преструктуриране към все по-голям дял на инвестиционните стоки, които са с висока степен на преработка, за сметка на все по-малък дял на суровините и материалите (т.е. стоки с ниска степен на преработка).

Този процес е огледален на сериозните инвестиции в българската индустрия, но и отразява нейната добра експортна конкурентоспособност - ако промишлеността, произвеждащата инвестиционни стоки, не беше конкурентна, трудно щеше да увеличи стойността на износа си с 1212% (т.е. повече от 13 пъти) от 1995 г. насам. За сравнение, общият износ на стоки е нараснал в стойностно отношение около два пъти по-бавно - със 628% или с повече от 7 пъти. Всъщност инвестиционните стоки са групата в износа на стоки с най-силния ръст от 1995 г. насам спрямо всички останали групи, което също е достатъчно показателно за доброто представяне на местна индустрия на чуждите пазари.

Въпреки всичко това, мантрата, че страната изнася най-вече суровини, продължава да се напява, включително и от преподаватели по икономика и други т.нар. експерти.