Пекин е използвал много от своите ресурси. Преди десетилетие Китай става най-големият вносител на селскостопански стоки в света. Обработваемата земя се свива заради прекомерното използване. Освен това страната е й най-големият вносител на енергия в света: Китай внася три четвърти от петрола, който използва. Това пише един от авторите на новата книга, наречена "The Danger Zone" за Bloomberg.
Ситуацията с водата в Китай е особено напрегната. В Китай се намира 20% от световното население, но само 7% от питейната вода. Цели региони, особено на север, страдат от недостиг на вода и суша.
Хиляди реки са изчезнали на фона на индустриализацията и замърсяването. Много от реките са с недобро качество на водата и броят им продължава да се увеличава. Според някои оценки 80% - 90% от подземните води в Китай и половината от речните са твърде мръсни за да стават за пиене. Над 50% от подземните води и 25% от речните не могат да се използват дори в промишлеността и земеделието.
Това е проблем, който ще излезе скъпо на Китай. Страната е принудена да отклонява водата от сравнително влажни региони към севера, който е засегнат от сушата най-сериозно. Експерти смятат, че се губят над 100 милиарда долара годишно в резултат на недостига на вода. Недостигът и засегнатото селско стопанство опустошават големи парцели земя. Енергийни дефицити, заради недостига на водни запаси, вече са често явление в цялата страна.
Нещо повече - китайските власти обявиха, че Гуанджоу и Шенжен ще се сблъскат със суша през следващата година.
През 2005 г. премиерът Уен Джиабао обяви, че недостигът на вода заплашва "оцеляването на китайския народ". Ясно е, че недостигът на ресурси и политическата нестабилност често вървят ръка за ръка. Проблемите с водата причиняват И геополитически конфликти.
Голяма част от прясната вода на Китай се намира в райони като Тибет например. Комунистическото правителство го превзема със сила и поема властта там през 1949 г. В продължение на години Китай се опитва да реши предизвикателствата си с ресурсите, като притиска съседите си.
С изграждането на няколко големи язовира на река Меконг, Пекин предизвика повтарящи се суши и опустошителни наводнения в Югоизточна Азия - Тайланд и Лаос.
Според индийския анализатор Брахма Челани, "териториалното разширяване на Китай в Южнокитайско море и Хималаите е в следствие на усилията за присвояване на водни ресурси". Може да се каже, че колкото по-жаден е Китай, толкова по-опасен е.