Предвид глобализацията, конкурентният натиск върху компаниите се увеличава, твърди д-р Улф Бьоге, председател на Федералната комисия за картелен надзор на Германия.

Участниците на пазара се радват да предлагат и закупуват стоки в други страни, това обаче поражда и повече предизвикателства пред конкуренцията.

Компаниите често реагират на това с искане държавата да се намеси в стопанската политика и да акушира при създаването на национални първенци, каза още д-р Бьоге.

Затова много деликатен момент е регулаторният орган да прецени в какви случаи има нарушаване на антимонополните правила на пазара и къде се създават реални условия за конкуренция, без тези правила да са нарушени, смята немският специалист.

Той посочи, че България е била поздравена за постигнатия осезаем напредък по сближаването на законодателството си в европейското и практиките на прилагането им, включително и в санкционната политика, която обаче ще трябва да се доработи.

Петко Николов, председател на Комисията за защита на конкуренцията - Блиц интервю.

Господин Николов, какви още законови промени предстоят във връзка с работата на КЗК?

Предстои ни да променим санкционната политика , ако компанията не е застрашена от някакви сериозни санкционни действия, да можем ние да запечатваме офиси, да спираме дейности, реално ние не можем да накараме компанията да съдейства на комисията. Затова и трябва да променим ката санкциите, че компаниите да имат респект и да бъдат заставени да спазват законовата рамка.

В момента най-голямата глоба, която може да налага комисията е 300 000 лв., това не е ли достатъчно?

Всъщност досега нямаме наложена санкция с този размер. Най-големите глоби са 2 пъти по 250 000 лв. Но ако сравним с политиката на ЕС в тази област, там се налага като глоба до 10% от оборота на компанията за предходна година. Разбирате, че ако говорим за една мастита компания със значими позиции на пазара, става дума за милиони левове.

Споменахте, че ако една българска компания направи нарушение в държава от ЕС, то тя може да понесе санкции в тази държава. При сериозната санкционна политика на ЕС, няма ли да бъде изтрита българската компания на практиката от пазара, ако понесе твърде големи загуби?

 Това е въпрос вече на ситуация и на разбирателство с регулаторните органи на визираната държава. Вече съм казвал неведнъж, че санкциите не целят да обезличат една компания нито да променя конкурентния принцип на пазара. Но тези проблеми ще ги решаваме в крачка.

Как е решен въпросът със събираемостта на наложените финансови санкции?

Трябва да призная, че това стои малко встрани от прерогативите ни. Всъщност ние нямаме ангажимент да събираме средствата от наложената санкция , а само да констатираме нарушението и да определим размера. Вече в по-нататъшна фаза, предаваме тези права на Агенцията по държавните вземания.