Който следи редовно медиите у нас, няма как да не е попадал на темата за готвената промяна в етикетите на бутилираната минерална вода или по-точно за замяната на имената на отделните търговски марки с тези на минералните извори.

Надали обаче за българския потребител това нововъведение е толкова съществено. За компаниите на пазара, които генерира над 270 милиона лева приходи, тази тема обаче е от съществено значение. Според оценката на някои експерти, ако промените в Закона за храните влязат в сила, това би могло да доведе до облагодетелстване на едни компании за сметка на други.

Дали това ще стане, ще се разбере, ако измененията в нормативния акт бъдат приети на второ четене от парламента. Засега те са минали на първо и предстои предложенията да бъдат разгледани отново, като има възможност за въвеждането на промени в текста.

Какво точно предвижда законопроектът?

Обяснено накратко нововъведенията в Закона за храните предвиждат на етикетите на бутилките минерална вода да стоят не имената на марки, като например "Горна баня" или "Банкя", а с имената на техните находища. При случаите, в които търговската марка се различава от находището, първата трябва да се изписва с по-малки букви за сметка на наименованието на минералния извор.

В мотивите за внасянето на законопроекта се посочва необходимостта от въвеждането на директива на Европейския съюз (ЕС), в която има точно такова изискване - при различия между двете имена, това на находището да бъде изписано с по-едър шрифт на етикета от името на марката. Според регламента разликата между големината също е важна - 1,5 пъти.

"За" и "против" промените

Производителите на бутилирана минерална вода у нас са разделени в две организации - Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) и Съюз на безалкохолната промишленост в България (СБПБ). И техните членове са на противоположни позиции по отношение на законодателните промени. От съюза смятат, че те трябва да бъдат въведени, а от асоциацията настояват, че измененията биха имали само негативен ефект върху пазара.

Сред членовете на СБПБ са компаниите зад марките "Балдаран Спринг", "Горна баня", "Булминвекс - Горна баня", "Хисар", Централният кооперативен съюз и други. В асоциацията пък влизат "Девин", "Михалково", "Банкя" ("Кока-кола ХБК България") и други.

Какво е общото в историята им?

Общото касае не толкова двете организации, а конкретно два производителя, членуващи в тях, "Девин" и "Балдаран". Компаниите от години са в спор, като и двете добиват минерална вода от един извор - "КЕИ Балдаран". Това не е единственият такъв случай, като друг пример са двете марки "Горна баня", ползващи отново един и същи извор.

Основният спор между "Девин" и "Балдаран" обаче касае марката, тъй като в търговските наименования и на двете има името "Девин". Така на продуктите на двата конкурента е изписано "DEVIN натурална минерална вода от сърцето на Родопите" и "Изворна вода "Балдаран" бутилирана в гр. Девин".

В случай, че законопроектът влезе в сила марката на "Девин" ще трябва да бъде изписана с 1,5 пъти по-малък шрифт от наименованието на ползваната от производителя извор "Балдаран".

Какви са позициите на двете страни?

От асоциацията смятат, че промените в етикетите ще доведат до объркване на потребителите кой точно продукт си купуват от една страна, а от друга ще има пренареждане на пазара в полза на едни компании за сметка на други.

"Този вариант на закона има сериозни икономически и логически дефекти. За ефект изобщо не може да се говори. Вече няма някой, който да не е разбрал, че такава практика в Европейския съюз няма - отказване от наложения, скъпо струващ бранд по географско наименование и преименуване по име на извора", коментира изпълнителният директор на "Михалково" АД и председател на УС на АПБНБ Димитър Дългъчев.

Членовете на АПБНБ се опасяват също, че в допълнение ще бъдат заличени съществуващите и наложилите се марки от една страна, а от друга инвеститорите ще се отдръпнат. По отношение на отражението върху потребителите от организацията смятат, че по магазините в страната може да се появи бутирилана вода с неясен произход, което може да е опасно.

"Изрично изискване и основен принцип на европейската директива 2009/54/ЕС е видът на водата и имената на изворите да определят търговското описание на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не търговските брандове", посочват в становището си от Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ), цитирани от bTV.

От организацията смятат, че трябва да има изискване на етикетите да се посочва вида на водата.

"Имената на изворите са национално богатство и като такова принадлежат на потребителите, а не на производителите, затова мястото им е на етикета", казват още те в своето становище.