С Любомир Тодоров, ръководител слубжа Вътрешна сигурност и класифицирана информация в НКЖИ разговаряме за проблема с кражбите на елементо то жп инфраструктурата.

Какъв е размерът на загубите, които НКЖИ е понесла от кражби и посегателства върху жп инфраструктурата през последните 4 години?

Размерът на кражбите и щетите, които понасяме, е огромен. Много често, като се говори по този въпрос, се дават сведения по балансовата стойност на липсващия вече актив. Тези кражби ние трябва да ги възстановяваме, за да може да има движение на влакове. Тогава реалната стойност е балансовата, умножена по пет.

Дерайлирането на товарната композиция заради откраднати скрепителни елементи до гара Яна по счетоводна стойност струва 24 хил. лв. С възстановяването на всичките щети по жп линията и с възстановяването на щетите, причинени на подвижния състав, реално сумата излезе 1 млн. лв. Това е и най-скъпото възстановяване след кражба.

За изминалите четири години по балансова стойност загубите са за близо 5 млн. лв., което означава, че като умножим това число по пет, се получава реална загуба за компанията за повече от 25 млн.лв.

Извършени са близо 3 хил. кражби от най-дребната до най-голямата.

Какво най-често се краде?

Най-често това е контактният проводник от меден кабел. Той се сваля сравнително лесно, нарязва се и след това дори и децата могат да го пренесат през полето - нещо, на което дори сме ставали свидетели. За тези четири години имаме повече от 95 000 метра (95 километра) откраднат меден проводник.

Другото, което се краде, това са скрепленията на железния път, които държат релсите към траверсите.

Смятате ли, че има организираност в посегателства или по-скоро са инциденти, "кокошкарски" набези?

Кокошкарските кражби тук са изключително редки. Абсолютно всичко е добре организирано, премислено е. Много често те си имат наблюдатели - обхождат определените участъци, засичат движението на влаковете и успяват да намерят най-подходящото време да извършат кражбата.

По-опитните действат с мисъл и се стремят да не се стигне до най-голямата беля, като крадат скрепителните елементи шахматно и така не позволяват на релсите съвсем да изязат от траверсите и така да предизвикат инцидент.

Всичко говори за една голяма организираност от демонтирането на елементите, през нарязването, укриването и транспортирането им, та чак до предаването им на вторични суровини. Често в цялата схема участниците стигат 30-50 човека.

Колко смятате, че са тези групи?

Те са много. В един регион дори са по няколко. В София, понеже регионът е най-голям, има и най-много групи. Има чести кражби във Видин, Червен бряг, Ясен, Ямбол, Перник, Сандански, Варна и др. Една от последните големи кражби, които се случиха, беше на гара Биримирци, където бяха демонтирани 1200 метра ЖП път.

Старите и неексплотирани линии или по редовно използваните и новите трасета има най-много кражби?

Няма ясна диференциация, като обект на посегателства може да са по-стари, както и нови съоражения.

Смятате ли, че в някои от групите, които извършват посегателства върху ЖП инфраструктурата, може да има и замесени вътрешни служители на НКЖИ?

Разбира се. Ние го допускаме и не само, че го допускаме, но и полицията работи много чести по такива версии. Много често крадците са много добре информирани и запознати и се работи професионално. Това говори, че тези хора имат опит. Тази информация крадците може да са получили от наши бивши служители, обидени служители, знаете, последните години има доста съкращения. Но на този етап сме хващали само веднъж един наш служител и работник в БДЖ, които бяха крали релси. Те бяха веднага освободени от работа и дадени на прокуратурата. В момента делото не е приключило, но аз предполагам, че те ще бъдат осъдени, защото има много доказателства срещу тях.

Какво може да се направи, за да бъдат силно ограничени кражбите?

Кражби има навсякъде. В другите страни от ЕС също, но там има изключително тежко законодателство. Само за пример ще ви дам случка от преди няколко месеца. Тогава наш ром бе хванат около Солун с 30 метра кабел от гръцката жп инфраструктурата и получи 12 години затвор. В Испания има почти аналогичен случай, като и там крадецът вече е в затвора.

Работи се и по видео наблюдението, но то не е панацея. Камерата не преценява, камерата не взима решение, тя не реагира или пък може да реагира погрешно на едно дете, което се е навело да си откъсне цвете.