Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите отразява по-доброто представяне на българската икономика през първата половина на 2017 г. Това от своя страна намира аргументира повишаване на оценките за икономическия растеж в рамките на прогнозния период 2017-2020 година.

В сравнение с пролетната прогноза, очакванията за развитието на европейската и световната икономика показват положителна промяна, а оценките за динамиката на международните цени на петрола и неенергийните суровини са леко занижени.

Реалният растеж на БВП през първата половина на 2017 г. възлезе на 3.7%, а за цялата 2017 г. се очаква да достигне 4.0%, движен от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление (4.3%). Общото брутообразуване в основен капитал също ще се повиши с 3.4%, в съответствие с очакваната благоприятна динамика на частните и публични инвестиции.

В периода 2018-2020 г. вътрешното търсене ще продължава да бъде водещ фактор за нарастването на икономическата активност в страната, като се очаква реалният растеж да остане на ниво от 3.9% и през трите години. В сравнението с пролетна прогноза са повишени и очакванията при потреблението и инвестициите, докато оценките за приноса на нетния износ са понижени. 

Оценките за динамиката заетостта през 2017 и 2018 г. са също завишени спрямо предходната прогноза, но през следващите две години техният растеж ще се забави поради по-бързото изчерпване на потенциала за нарастване на заетите и влиянието на демографското развитие в средносрочен план. Положителните очаквания за инфлацията се запазват в резултат от допусканията за повишение на международните цени на петрола и неенергийните суровини, и нарастване на вътрешното търсене.

Кредитирането за частния сектор ще продължи да се ускорява и ще достигне 6.7% в края на прогнозния период, отчитайки предвижданията за повишаване на икономическата активност в т.ч. потреблението на домакинствата и ускореният растеж на инвестициите. Основните рискове пред реализиране на прогнозата, са свързани с развитието на външната среда, динамиката на международните цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната, както и евентуално по-добро от очакваното усвояване на европейските средства.