Минималните осигурителни доходи не влияят негативно върху нискоквалифицираната заетост и заетостта сред младежите. Това е един от изводите от национално представително изследване за влиянието на този инструмент върху заетостта, направено по поръчка на социалното министерство.

Проучването, извършено от Дружество по закона за задълженията и договорите "ЕСТАТ и партньори", беше представено днес от доц. Д-р Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН, съобщава БТА.

Направени са анкети сред 2525 работодатели и 3500 работници и служители.

Ченгелова цитира данни, според които 57,3 на сто от анкетираните заявяват, че МОД не влияе нeгативно на наемането на млади хора, 58,4 на сто смятат, че инструментът не възпрепятства наемането на нискоквалифицирани хора и не е фактор за освобождаване на нискоквалифицирани работници - 55 на сто.

Според работодателите минималната работна заплата не може да се разглежда като фактор за намаляване на заетостта в страната - 53,3 на сто от работодателите и 47,2 на сто от служителите подкрепят тази теза.

Данните сочат, че минималната заплата не влияе негативно върху наемането на млади хора - за 57,4 на сто от работодателите, не е и фактор, възпрепятстващ наемането на нискоквалифицирани работници - 60,8 на сто от работодателите.

Повишаването на минималната работна заплата за периода през 2009-2013 година не е довело до договаряне на по-нисък годишен ръст на работните заплати смятат 61,3 от работодателите.