През следващите дни ще разберем дали ще се формира нов кабинет или отново страната отива към парламентарни избори. Този път изглежда, че партиите ще опитат да съставят правителство, но подкрепата остава под въпрос. На този фон е хубаво да очертаем общата рамка през икономическата политика в следващите няколко месеца. Към момента двата възможни сценария изглеждат по следния начин: 1) икономическа политика, която се определя спрямо програмата на "Има такъв народ" и съответните договорености с други партии, които ги подкрепят и 2) икономическа политика, която се определя от служебния кабинет - било то предложен с мандата на някоя партия или като нов служебен до поредните избори.

Вторият вариант е в известна степен базовият, тъй като би бил продължение на последните два месеца. При оставане на служебния кабинет, в краткосрочен план най-вероятно ще продължи "разглобяването" на предходното управление, в т.ч. промяна в управлението на ключови за икономиката държавни институции и компании, и ще се форсира приемането на предложената актуализация на бюджета и последния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост. Последните две обаче ще са изправени пред трудности.

Актуализацията на бюджета трябва да мине през парламента, но това не е възможно без гласовете на ИТН или ГЕРБ. Ако ГЕРБ държи твърда позиция и разривът между ИТН и служебния кабинет продължи, може да се окажем в ситуация без мнозинство за предложената актуализация. Без актуализация е възможно да се мине - приходите се събират и без гласуване на депутатите, но разходите по някои основни програми (като 50-те лева за пенсионери) ще останат месец за месец и ще трябва постоянно да се търсят възможности за тяхното финансиране. Възможен е и вариант, при който партиите в парламента напудрят актуализацията - депутатите не са зависими от служебните министри и имат свобода да гласуват собствени промени в бюджета, и просто сервират новия бюджет на служебния кабинет.

Не е ясно и бъдещето на Националния план за възстановяване и устойчивост, който не е задължително да бъде гласуван в Народно събрание, но по всичко личи виси на поемането на ясни ангажименти в сферите на правосъдието и енергетиката. Ако служебното правителство реши да внесе плана, то ще трябва да поеме и съответните ангажименти. Това, разбира се, носи своите политически рискове. Отлагането на внасянето на плана до нови избори и нов кабинет обаче, просто ще сложи спирачка за 2-3 месеца, докато се формира нова власт, която отново може да тръгне по пътя на пренаписването на документа.

По-неясният, но може би по-вероятен сценарий, е ако ИТН сформира кабинет. Тогава вече имаме заявки за някои икономически политики, но също така и критични позиции към актуализацията и плана за възстановяване. Нов кабинет ще означава, че актуализацията на бюджета ще бъде променена, като водеща ще е фигурата на новия финансов министър. Засега най-ясна е критиката спрямо новата добавка към най-ниските пенсии - допълнението до 369 лв., която се определя като твърде сложна и за която са предвидени 34,8 млн. лв. По-важно обаче е какво ще е цялостното решение за пенсиите, както и как ще се действа с корона мерките - близо 1,2 млрд. лв. в проекта на служебния кабинет. Още при тази актуализация ще си проличи доколко правителството би отговорило на заявките за по-консервативна политика и сравнително бърза консолидация на бюджетния дефицит.

И докато актуализацията е наглед по-простият документ - реално 5-6 страници без мотивите, то Националният план за възстановяване и устойчивост изглежда по-сложна задача. Към момента само България и Нидерландия не са внесли своите планове. Желанието на ИТН да нанесе промени в плана означава нови поне 2 месеца работа по документа, след което ново публично обсъждане. Така трудно бихме внесли плана през края на годината. Това само по себе си не е тежък проблем, но все пак е хубаво в някакъв момент пренаписването да спре и тази сага да приключи. И докато всички се фокусират върху парите, критиките на Комисията са в частта с реформите и ангажиментите на страната в сфери като върховенство на закона, енергетика и социална политика.