Затъването в блатото на Ирак и задълбочаващите се трудности в Афганистан не отказаха администрацията на Буш от предприемането на опасни и съмнителни нови секретни операции.

С тези думи започва статия на Роберт Новак, популярен колумнист и водещ във Washington Post. Журналистът има предвид секретни планове, до които е получил достъп, касаещи намерението на американското военно командване на помогне на Турция в борбата с кюрдските въстаници.

На високо равнище служители на САЩ работят с турските си колеги по съвместна военна операция, която да притисне кюрдските партизани и да залови лидерите им.

Прикритата цел е да се предотврати евентуално нападение на Турция над Ирак, което би имало унищожителни последици, пише Новак.

Подробните схеми остават скрити, но както изисква закона, общите параметри на военния план са били представени пред подбрани членове на Конгреса.

Турската инициатива отразявала темперамента и самата личност на Джордж Буш. Дори и най-войнствените конгресмени са били разколебани от неотстъпчивостта на американския президент, въпреки загубата на политическа база за военната му кампания. Независимо, че Буш не е успял да намери изход от иракската криза, той пак иска да използва оръжия, и то в древния турско - кюрдски проблем, като кюрдското малцинство формира една пета от населението на южната ни съседка.

След падането на Садам Хюсеин в Ирак се формира автономна кюрдска общност. Това прозвуча като аларма за турското правителство. Анкара отказа разрешение за преминаване на американски военни сили към Ирак по време на инвазията от 2003. Когато политическата сила на кюрдите вътре в Ирак нарасна, Турция се разтревожи дали няма да се осъществи проектът, датиращ от столетия, да се създаде държава Кюрдистан, която да се разпростре през сегашните международни граници и да отхапе солидни залъци от Турция.

Заспалата Работническа партия на Кюрдистан (PKK) се съживи. Но турците стоят нащрек и през юни са разположили артилерийски военни части  по границите. Анкара започнала да протестира, че кюрдите използват северен Ирак като база за партизанските си атаки.

На 11 юли Наби Сенсой, турски посланик, е бил първото официално турско лице, което е заявило, че кюрдите в Ирак имат претенции към турски територии. На 20 юли, два дни преди да бъде преизбран, турският премиер Ердоган е заплашил с военна инвазия през границата с Ирак срещу кюрдите.

На 25 юли главата на политическия съвет на PKK е предсказал, че „турската армия ще атакува южен Кюрдистан". Край границата Турция е разположила добре оборудвана армия от 250,000 бойци, срещу които се противопоставят едва 4,000 въстанали кюрди, криещи се в планините на северен Ирак.

Само че една мащабна турска операция през граница ще вдигне и Регионалното правителство на Кюрдистан, което е най-добрият съюзник на САЩ в Ирак.

Какво ще направи Вашингтон, когато двама негови приятели започнат да воюват на нежелания нов фронт в северен Ирак, пита Новак? Изненадващият отговор е дал миналата седмица Ерик Еделман, бивш помощник на вицепрезидента Дик Чейни, бивш посланик в Турция и настоящ служител на Външното министерство по въпросите на сигурността. Той е разкрил планове за тайна операция на специалните сили на САЩ, които ще помогнат на турските войски да неутрализират PKK и да ликвидират кюрдските лидери.

Слушателите на Еделман били като поразени. Не било ли това прекалено опасно? Той отговорил, че е сигурен в успеха, добавяйки, че ролята на САЩ може да бъде прикрита и да се отрича всяко американско участие. Дори и това да е вярно, американските конгресмени напуснали заседанието, чудейки се как ще погледнат на такъв план кюрдите, толкова често предавани от американската политика през последните години.

Новак обобщава: планът показва, че лошият опит не е разубедил президента Буш да не предприема трудни задачи с употребата на военна сила. Напротив, двама от най-безстрашните поддръжници на операцията в Ирак, Джон МакКейн и Линдси Греъм, били изненадани от Буш по време на последната си среща с него. Споделяйки впечатленията си с колеги, те се чудели колко безгрижно изглеждал президентът. Това можело да обясни неговата готовност да се впусне и в авантюрата срещу кюрдите.