Goldman Sachs Group, предупреди клиентите си, че Барак Обама ще бъде "негативен за акциите на оръжейните производители", ако стане президент, защото ще съкрати военни програми, които генерират големи приходи за компаниите в сектора.

Boeing, Lockheed Marti и другите компании работещи за американската армия може да се окажат в също толкова неприятно положение и ако Джон Маккейн спечели изборите.

Докато кандидат президентите упражняват удари под кръста за позициите си спрямо Ирак и двамата са скептично настроени към големите и скъпи програми на Пентагона като F-22 на Lockheed Martin и армейската Бойни системи на бъдещето с бюджет от $159 милиарда, която представлява план за модернизация, включващ Boeing и SAIC.

И двамата смятат, че трябва да се наблегне на технологии за неконвенционални бойни действия, а не на мега програмите от времето на студената война.

Най-вероятно това ще доведе до производството на повече нови транспортни и цистерни самолети и ще се отрази благоприятно върху компании като Littoral Combat Ship, които се занимават с проектирането на нови кораби за бойни действия в плитки води.

Може би ще позволи и на водещите оръжейни компании да компенсират загубите си, причинени от съкращаване на разходите по мегапроектите.

Boeing произвежда транспортния C-17, като последната поръчка на Пентагона е за $3.9 милиарда.

Базирабната в Бетесда, Мериленд Lockheed Martin пък прави големия товарен самолет C-130 и в момента изпълнява поръчка за 60 самолета на стойност $4 милиарда.

Lockheed и General Dynamics разработват и нов боен стелт кораб за плитки води.

И Обама и Маккейн заявяват, че ще преразгледат военните разходи още в началото на евентуалният си президентски мандат.

Маккейн посочи F-22 Raptor като пример за безразсъдно харчене на средства за проект, от който американската армия реално няма никаква нужда, в реч през миналата година в Оклахома.

Следващата администрация на Белия дом трябва да реши какво да прави с програмата за производство на още раптори освен 183-те, които вече са постъпили на въоръжение и чиято цена е $175 милиона за бройка.

В същото време всеки президент, който поиска намаление на военните разходи ще се сблъска с яростна съпротива от страна на Пентагона и неговото могъщо политическо лоби, което за сега успява доста успешно да прекарва необходимите финансови закони през Сената.

Едва ли е изненадващо, че демократът Обама има такъв подход към военните програми.

През последните три десетилетия демократите винаги са подкрепяли намаляването на средствата за оръжейните програми.

Но подобна позиция е неочаквана от страна на републиканеца Макейн, който е и военноморски пилот и син и внук на адмирали.

Според него обаче се реализират „огромни загуби в системата за финансиране на Пентагона".

И двамата кандидати предвиждат сериозно увеличение на живата сила на армията и флота.

Маккейн говори за наемане на още 240 000 души, а Обама за увеличение с 90 000 човека.

Но от администрацията на Буш вече са гарантирали, че бюджета на Пентагона за финансовата 2009 година, която започва от 1-ви октомври, ще е най-големия до сега.