Пари, които миришат

Фирма Екобулпак е една от шестте организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки в страната, но има претенции у нас да е единствена по рода си. Не само заради австрийската инсталация за рециклиране на стъкло - която струва повече от 1 млн. евро и друга такава няма не само в България, но дори и на Балканите - изтъкват специалистите от фирмата.

„Ние инвестираме. Нещата, които правим, могат да се видят, да се пипнат" - изтъква Димитров, специалист по разделно събиране. В новия завод на Екобулпак в покрайнините на столицата са вложени 10 млн. лева, заети са 52 души. 45 души работят по сортирането и превоза на стъкления и пластмасовия отпадък. Хората идват от близките квартали „Филиповци", „Модерно предградие" и от Банкя. Не само цигани.

В четвъртък, 14 август бе ден на отворени врати в новия завод на Екобулпак. 100 дни след като мощността заработи, могат да се направят и първите производствени прогнози. 86% е делът на оползотворяването при разделно събираните отпадъци (от жълтите и зелените контейнери). При пълно натоварване на производствените мощности, заводът може да обработи до 190 хил.т. отпадъци годишно. Досега са събрани 900 т. стъкло и 1200 т. от жълтите контейнери - разпространиха от фирмата за медиите.

Благодарение на мениджърите на завода обаче читателите на Money.bg имат възможността да погледнат и по-надълбоко в кофите за смет, простете за възможната асоциация. Заключението, което следва, би било ценно не само за изследователя на потребителските навици, а дори на българската народопсихология.

По боклука ще ги познаете: в големите квартали като Люлин, Младост и Дружба понякога от 5 тона боклук в жълтите контейнери не може да се изкара и 200 кг. полезна маса. В малките квартали и населени места около София (Сливница, Костинброд, Банкя) боклукът е изключително акуратно събран и може да се оползотвори до 90%. Тайната всъщност е много проста. В Банкя например на домакинствата (къщите) се раздават индивидуални контейнери. Съседът знае какво изхвърляш, а ако например решиш, че фаянсовата тоалетна чиния подлежи на рециклиране, има вероятност някой да те поправи.

А в големите квартали цари анонимност и неграмотността на гражданите често граничи с недобросъвестност. В жълтите контейнери, предназначени за метали, пластмаса и хартия, са намирани павета, динени кори и други неща, за които по-добре да не пишем. Между впрочем работниците в завода задължително носят маски и се радват на отлични трудови условия (доколкото е възможно), битови стаи, баня. Не е толкова зле: трудов договор, 550 лв. най-ниска брутна заплата, чисти 440 лв., отгоре на това над 100 лв. допълнителни придобивки: карта за всички линии на градския транспорт, сандвич за обяд, всеки ден кисело мляко.

Станах свидетел на разтоварването на две коли боклук. Едната идваше от Банкя и боклукът в нея беше образцов, само пластмаса. Другата караше стъкло от два квартала. Стъкло = бутилка, сигурно са си мислили тези граждани и най-старателно са изхвърляли там, където пише „стъкло", пластмасови бирени бутилки и пластмасови чаши. „Нищо", смее се Димитров. „Поне изхвърлят. Значи нещо в главите работи. Ние това стъкло ще го сортираме. Е, ще ни излезе по-скъпо".

От инсталацията за рециклиране на стъкло на Екобулпак излиза стъклен материал с едва 100 гр. примеси на тон. Заводът в Сливен купува с готовност тази суровина, която замества до 45% от нужните за производството на буркани материали и при това се топи при по-ниска температура. Раздробеното стъкло се изпраща и във фирма за производство на ефектни вази и сувенири. Но получаваните пари от рециклиращите заводи не са основното в икономиката на разделно събирания боклук. Черешката са продуктовите такси.

„Най-сладкото нещо е да се събират продуктови такси. Това всички го могат" - смее се Димитров. Всяка компания на пазара на България, която иска да продава продукция в опаковки, е задължена да уреди и въпроса с повторното събиране на тези опаковки. Едната възможност е компанията да си събира опаковките сама. Но в общия случай това няма как да стане. Втората възможност е да се заплаща определената такса на ПУДОС (предприятието за управление дейностите по околната среда).

ПУДОС обаче иска пет пъти повече пари. Така че за фирмите, които произвеждат или внасят продукция в опаковки у нас, най-приемлива е третата предвидена от закона възможност: да сключват договори с фирми за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Тези фирми разполагат жълтите контейнери в населените места, организират извозването им и оползотворяват по свой начин опаковките, а после се отчитат пред МОСВ.

Екобулпак вече има 10 завода за преработка на отпадъци и е втора от шестте такива фирми в България. „По получени пари сме втори, да, но по направени инвестиции сме първи", заявяват специалистите. Тук, доколкото мога да доловя, е едно от тесните места в системата: МОСВ мери всички компании за оползотворяване на опаковки с един аршин и им дава еднакви лицензи.

Някои от фирмите предпочитат вместо да влагат в сортиращи инсталации милионите, прибирани всеки месец от продуктовите такси, да наемат за съюзници подизпълнители. В този случай нуждата от инвестиции в рециклиращи мощности наистина отпада. Има и такива, които закупуват наготово сортиран отпадък от пунктовете за вторични суровини и го предават на рециклиращите предприятия. Съдържанието на разположените „за параван" контейнери се оползотворява в някое старо хале с помощта на движеща се лента и трима цигани. Или в екстремния случай - нощем чрез изсипване на приятелско сметище.

Една компания за оползотворяване на отпадъци в България може да просперира без да направи и един лев инвестиция в рециклиране: достатъчно е да намери фирми, които да й заплащат продуктови такси и след това да си наеме подизпълнители. „Чудя се дали ние не правим нещата по погрешния начин, след като другите са в Мерцедеси, а ние понякога сме оставали да спим в завода" - споделя мениджър на новия завод край „Филиповци". Екобулпак обаче продължава на своето: според прокуриста Милен Димитров, в края на септември край Околовръстното шосе ще бъде открит още един завод.

Експертното мнение сочи, че за близо 30% от опаковките в България продуктова такса не се заплаща. Ясно е, че в някои схеми между търговци и фирми за оползотворяване е възможно сивият дял да стане още по-висок. Нещата са сериозни. Ще се радвам някоя фирма за оползотворяване на отпадъци, почувствала се несправедливо обвинена, също да ме покани на посещение в свой нов завод.

Още от народопсихологията. У нас се е създал един своеобразен вторичен пазар: „разделно събиране от разделното събиране". Хора с ръчни или конски каручки са започнали да преравят жълтите контейнери и да отмъкват пластмасата, предавайки я на Вторични суровини да речем за 30 ст. килото. Хартията и картоните вече не са изгоден бизнес, защото цената на европейския пазар е паднала и дават само 8 ст. на кило за хартиен отпадък. Тези цигани печелят от кофите по 5 лв. на ден, но толкова им стига. Те са хора на света, на природата - шегува се Пенчо Димитров. Те не биха работили в неговия завод - но поне да не пречеха.

Защото от техния интерес към разделното събиране вредите са няколко наведнъж: разхвърляният наоколо боклук докато циганите извличат ценното съдържание на кофата; заобикалянето на правилата и маменето на държавната хазна от страна на фирмите за оползотворяване на отпадъци - и третираният „по другия начин" боклук от същите тези фирми, който продължава да пълни сметищата.

Услугата, която предлагат организациите за оползотворяване на отпадъци, е абсолютно безплатна за общините и дори ги облекчава. Но нерядко кметовете спекулират. Известни са случаи, в които кметовете се карат с концесионера по битовите отпадъци, оня си вземе кофите и на разположение на гражданите изведнъж остават само жълтите контейнери. Тогава разбира се за ефективно рециклиране вече не може да става дума, защото те се препълват с битов боклук. Разбира се, общините продължават да начисляват върху гражданите такса смет.

Търговецът, който предлага продукция в опаковки, в крайна сметка също не губи пари - продуктовите такси де факто се заплащат от потребителите, тъй като фирмите начисляват в продажната цена направените за целта разходи. Нещо като ДДС, пояснява Димитров. Това „дедесе" - на теория - дава основание на гражданите да настояват за ефективност от фирмите за оползотворяване и повече контрол и санкции от МОСВ и общините. На практика обаче голяма част от населението не само не знае как да събира отпадъците си разделно, а не им пука.

След края на купона остава боклук за събиране: 19 юли 2009 г. е денят, в който всички общински депа за битови отпадъци у нас ще трябва да бъдат затворени и боклукът ще трябва да се изпраща единствено в 52 сертифицирани от ЕС регионални депа. В момента в България относителна готовност има в 25 регионални депа, горе-долу още 10 се подготвят. Какво тогава ще правят общините? Не знаем, сигурно ще искат удължаване на срока. За това вина имат не форсмажорни обстоятелства, а една глупава политическа причина: кметовете прехвърлят работата и отговорността на следващия.